Вълчи нрав
Даваш му хляб, а те мисли за враг,
мисли какво ще поискаш в замяна.
Ходи си сам – като вълк единак,
само че сам си попада в капана.
Чуди се – как се е хванал в капан,
та нали кожата скоро сменил е?!
Прави си жилище в гроб изкопан,
казва, че гроба за дом пригодил е!
Иска ти хляб, но не трябва му хляб,
иска месо, ако може сурово.
Лъже те и те приема за сляп,
вярва, че нрава прикрил е отново.
Иска плътта ти да ръфа в нощта
и да се скрие в тъма се надява.
Първо – ръката ти – част от плътта,
тази ръка, що му даваше хляба!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
