Вълшебница
Вълшебница желая да бъда -
запленена,
от тайнствените дебри на бурите човешки.
От облаци и вятър -в потоци озарени -
от бури да извайвам сълзи на грях
и нежност.
На времето в забрава желая да прехвърля
онези часове на болка и самотност.
Очи назад към тях не искам да обръщам,
теченията тъмни
да спрат във моите нощи!
Вълшебница съм аз.
Душата ми се спуска
сред призрачна мозайка от горски листопади,
и с нежни струи ручей докосва мойте устни -
с усмивка пак приветствам небесните паради!
Със тръни да се сливам, и болка да не чувствам.
Плененият ми поглед от цвят да се опива.
Коси от горски клони край мен да се разпуснат
и да запея песен
със глас на самодива!
На морските вълни перата да целуна,
да ме поеме силно течението мощно.
Брегът да ме зове - със приливите лунни,
със звездното небе ,
приличащо на кошер!
Да влизам в полусън в прегърбените къщи
на призрачния град с прозорци неотворени.
Легенди да откривам -
слухът ми да превръща
видения вековни
във приказни истории.
Вълшебница съм аз - желая да извайвам
в картини и във стих от тази чудна свежест!
И с пръсти, и с любов на всички ще раздавам -
в златист калейдоскоп -
желаните копнежи!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Иванова Всички права запазени
