Вън е бяло
Вън е бяло.
В мен нещо вали. И прави локви.
В тази зимна тъга не мога да пиша.
Бих могла да мисля, да мисля
само за локвите и да спя…
Да спя сън лежерен- несънувано утре.
И сред него мисълта дори да бледнее.
Вън е бяло.
Прозоречно бяло. Бяло с наслагване.
В тази заслепяваща белота не мога да мисля.
Бих могла да пиша, да пиша
само за локвите на съня…
Как идва и си отива бездумен.
И след него мисълта дори не помръдва.
Вън е бяло.
Изцапано от калта на дните. Кално до побъркване.
В тази измърсена суета не мога да пиша,
не мога да мисля, не бих могла да сънувам.
Сънят мен сънува сред локвите на деня.
И си отива бездиханен и ме оставя сама.
Сама сред лъжите. А мисълта лети…
Разработка от стих, писан на 24.12.1996г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Криста Всички права запазени
