Въпреки...
"Ако много дълго
в твоя свят ти казват,
че не си дете -
тогава ще пораснеш...
----------
После ще разлюбиш птиците.
И дъжда след тях...
И месечината..."
П. Парнарев
Кога и как пораснах? Не разбрах.
Сигурно когато баба ми отряза
плитката. И сякаш беше грях
да я изхвърля от мен и я запазих.
Или когато съня ми набраздиха
предателства, едно след друго.
И някак си мъглите ме откриха.
От лутане повярвах даже в чудо.
А може би, когато ме разлюбваха.
И аз разлюбвах. Птица отлетяла
във нощите, които ме разбулваха,
ограбила от мен частичка вяра.
Или когато с дъждовете си гасях
огньове, сякаш беше минал ураган,
и пепелищата на себе си поднасях
(а месечина може да е имало и там).
Кога и как пораснах? Не разбрах.
Но взех от синьото в очите, бабо.
Ориса ме така, съвсем без страх,
детето в мен да си остане младо.
© Ани Монева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Страхотно е...Ани!
------------------------
Поздравче: Наполи -
Благодаря на всички!
И аз искам, Павли.
Май всички искаме. -
Красиво и въздействащо ! Хареса ми! Поздрави!
-
Страхотно е!Нямам думи!
-
Въпреки всичко...
Ани!* -
Прекрасен стих!Прекрасен!
-
Много е хубав стихът ти. Няма лошо да пораснеш, ако пазиш жив спомена за детето и черпиш вдъхновение от детството. Ето още едно негово по темата, много ми е любимо
"спомен от една гора
Влязох сам
в най-тихата горичка.
В детството си влязох -
разсъблечен.
Всичките гърла на дните
скриха
своите сити звуци -
в есен.
Чувствам само,
че отново тичам.
И сърцето ми пониква,
сякаш
в сърчице на малко птиче.
В свят,където
всичко е различно,
а Добро и Зло
са част от мене,
чувствам само,
че обичам.
В думите.И пътищата минали...
- - - - - - - -
Влязох сам -
в най-светлата горичка.
В детството на моето "обичам".
Сякаш и луната
бе самичка,
А ръката ми -крило от птиче..."
П. Парнарев -
Мъжете са много по- слаби от нас, затова поддават...
Но ние, жените сме по- силни, защото имаме инат, амбиция и непримиримост. И още, защото така сме орисани- никога да не спираме да се борим... -
Дано детето в теб остане вечно младо!
Поздрави и от мен Ани! -
Този Пламен Парнарев е нечовешки добър поет. Радвам се, че и теб те е впечатлил.
Остани винаги със синьото в очите си!!! -
много хубаво!
-
Прекрасно е да можеш да запазиш детето в себе си завинаги! Така не се остарява никога! Страхотен стих, Ани!
-
Прекрасна си!Вълнуваш със стиховете си!
-
Поздрав и прегръдка,мила!!!
-
Нека е младост в душата!Великолепен стих, Ани!
-
Прегръдка!!!
-
плаках на стиха на Пламен...и ти ме разплака...
видях детето...не порасвай, Ани...не бързай да пораснеш...и пази си плитката...
прегръщам те, с много обич... -
Невероятно,Ани!Много харесвам стиховете ти!!!
-
Пази го това дете, Ани!
Той носи най-чувствителната душевност!
Поздрав и прегръдка!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
детето в мен да си остане младо.
И няма да остарее, приятелко!!! С обич!!!