21.10.2010 г., 17:54 ч.
Въпрос на непопитан
На хубаво е! - казват. Но събирам
след счупеното всичките парчета.
В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
Бродирам на деня си канавата
с въздишки, многоточия и рими.
На гоблена лицето ще пресмятат,
когато вече няма да ме има.
Сега от звън на счупено се стряскам
и цялостта изграждам упорито.
Но въздухът понякога е тесен.
Звучи като въпрос на непопитан.
© Мария Панайотова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря за оценъчния коментар, Елмира! Топлиш!
-
Наваксвам пропуснатото. А при теб винаги има хубава и качествена поезия.
-
Подпри с отговор въпроса, да не вибрира напразно в съзнанието ти, Смиф-чо. Добре си ми дошъл!
Веси, благодаря за аплодисментите! Този творчески сайт ме кара да се чувствам като на сцена! -
Страхотен стих! Аплодисменти!
-
Това стихотворение ми увисна като въпрос в съзнанието!
-
Радвам се да те видя, Галина, а за добрите ти думи за написаното ти благодаря!
-
Жени, чудесно е, че в моята поезия намираш това, което ти е нужно и те кара да се връщаш за втори прочит при поетичното ми изворче!
-
Чета те по няколко пъти от удоволствие!
-
Благодаря ти, Мариане! Ти си не само защитник на името ми с твоето име, а и на поезията ми с една по рицарски заставаща зад написаното от мен твоя поезия!Приятелски поздрав!
Роси, и аз ти изпращам светли поздрави! Благодаря за проявеното внимание! -
Поздравления за творбата!
-
Tошко, сигурно с това Я съм показала от кой край съм, защото там се говори много меко. Но, разбира се, за грешката се извинявам!
Руми, ако наистина след мен ме има в стих, ще знам, че душата ми е оставила следа от трепетите си по белия лист на времето.А сега ми стига твоята вяра и ти благодаря за нея! -
Не искам да развалям настроението, но просто да вметна: пише се "цЕлостта", щото е с променливо Я.
Стихото ми хареса -
Дано всеки от нас успее да съшие парченцата от разпокъсаните си мечти с конеца на надеждата - как хубаво си го казала, мила Доче!
Ивон, и аз си харесвам тази метафора, радвам се, че мислим по един и същи начин!
Сащо, надявам се нашата оживяла надежда наистина да направи така, че "въздухът кристален да потрепне"! -
Хубав стих, майсторски извезан!
И нека надеждата да ни крепи
и въздухът кристален да потрепне!
Поздрави, Мария!
-
С поздравления, Мария!В ухото на надеждата провирам
опашката на хищнически не-та.
-
"Бродирам на деня си канавата
с въздишки, многоточия и рими."
Да знаеш как ти вярвам...Ще съшиеш
парченцата с конеца на надеждата.
И после в поетична подвързия
гобленът от светулки ще просветва...
-
Плами, дано по-често успяваме да облечем душата си с белите крила на радостта, за да дадем простор на мечтите и изгоним облачните мисли в нас. Щастлива съм след всеки твой коментар! Благодаря ти!
-
Познати чувства, Мария, облечени в страхотен стих - както винаги! Поздрав!!!
-
Не тръгвай надолу, Ив!Рано ни е все още! Нека ни е светло на душите тук и сега!
Благодаря ти за истинската светлина на таланта в твоите стойностни стихове! -
Винаги ще търся светулките под твоето поетично небе, Мария, за да ми светят, когато поема надолу. Поздравления! Барона
-
Хубаво е, че ви виждам пак пред моите стихове, Ели и Татяна!
Сърдечен поздрав и от мен с благодарност! -
Много оригинолно и като идея и като изпълнение! Искрен поздрав!
-
Приветствам те за дълбоко съдържателните метафори, чрез които наистина е постига философско звучене на стиха.
Поздрав, Мария! -
Ники, Огнян - стопли ме вашето браво! Много ви благодаря за високата оценка!
Специален поздрав на Марина и Илко, че не са подминали това стихотворение, което ми е много скъпо! -
!!!
-
Гобленът на стиха ти е страхотен!!!
Браво, Мария!
-
браво
-
Благодаря ти, Еми! Радвам се, че си посетила поетичната ми страничка!
-
Страхотно <a href="http://smiles.33b.ru/smile.157684.html" target="_blank"><img src="http://s19.rimg.info/4daf727ed99bbaaf3e3ef434d991ff4c.gif" border="0" /></a>
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
