Въртележката
Въртележката
(от цикъла: Една вечер в страната на спомените)
От Детството- чаровната епоха-
от възрастта забравена-младежка,
си спомням днес онази суматоха,
щом дойдеше на село въртележка.
С колички и със всякакви животни,
които се въртят и се клатушкат,
и стиснали монети в длани потни
как гледахме я с първата ми дружка...
Пътуващ цирк опъваше наблизо
там куполът на пъстрата си шатра-
отдолу тя бе вдигната- да влиза
и сам да я охлажда вътре вятъра...
А шарените цигански сергии
продаваха невиждано вълшебство,
което ние, селски хлапетии,
желаехме във бедното си детство...
... И лакомства- там всичко бе любимо:
близалки, дъвки, захарни петлета,
привличаха ни те неустоимо,
но стискахме парите си във шепа,
и пазехме си ред пред въртележката,
която се въртеше неуморно
и свиреше, звънеше, а лудешката
животните препускаха сговорно...
... Настава вечер: светлини разкошни...
Мегдана на небе така отива,
а ние дълго в часовете нощни
въртяхме се в необузданост дива...
... Пораснахме,(но без да сме виновни!),
и друга „въртележка” завъртя ни:
и вихър от права, и от закони
ни впримчи в необмислени забрани.
Но в Детството ми, станало история,
е като фар онази въртележка
и води ме към нови територии
когато имам нужда от: Забежка,
върти се тя и трака елегично
(със старите си дървени животни),
и спирам, и си спомням носталгично
за Детството... И други Хоризонти...
Коста Качев,
16.08.2015.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
