severianin (Валентин Чернев)
417 677
7.02.2012 г., 22:37 ч.

Върви, душа... 

  Поезия
815 0 15

ВЪРВИ, ДУША...

 

 

В прозореца космата нощ наднича

и драска по стъклото, хапе прага;

небето с ноемврийско безразличие

над мръзнещите керемиди ляга.

 

Неспиращ монотонен дъжд препира

в нощта на калното поле зеблото,

невидим вятър с тънки пръсти свири

една немлъкваща протяжна нота.

 

И немислима пустота се сцежда

по кривите студени мъртви клони –

оловна, сива, глуха безнадеждност

и няма безответност на икона.

 

Часовникът ме гледа през мъглата

като зеница светеща, голяма –

такива часове на циферблата

не са белязани. Изобщо няма

 

– ни час на бухала, ни час на ножа,

ни оня неизбежен час на риска...

Долавям с всеки нерв, усещам с кожата –

след тях е моят час. И той е близко!

 

След тях е... И какво?

Мълчат стрелките,

застинали на невъзможна дата.

Готова да изскочи от гърдите,

с юмруци бие по кръвта душата.

 

Върви, душа, върви където искаш,

търси в мъглата своята вселена.

В часа на риска не поемам риска

да тръгна с теб в такава нощ студена.

 

Върви, не мога да те следвам вечно,

не искам да съм скитник в нощ такава,

да диря път към онова далечно,

което никога не приближава.

 

Върви, аз ще съм тук, ще чакам в мрака!

Върви и запомни – ще бъда в къщи;

нали все някой трябва да те чака,

когато утре – блудна – се завръщаш...

 

Върви, душа! Космата нощ лудее

и драска по стъклото, хапе прага.

На добър час, душа, ти не старееш!

Но старостта отива да си ляга...

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Възхищения за тази поезия!
  • Какъв поразително въздействащ и щедър на осмисляне рисунък! Палитрата на образите и метафорите ти съперничи на най-големите поети! Дрматизъм, искреност, оголеност на всички чувства - това е характерна черта на твоя стил на писане. Себевглеждането, идентичността с литературния герой правят стихотворението още по-истинно и безценно!
    Приеми моите адмирации, Валентин!
  • На добър час, душа, ти не старееш!

    Но старостта отива да си ляга...

    !!!
  • !!!!!
  • Върви, душа, върви където искаш,
    търси в мъглата своята вселена.
    В часа на риска не поемам риска
    да тръгна с теб в такава нощ студена.

  • Така е... Старост-нерадост... А Душата остава млада до края.
  • Невероятна образност и символика - да отделиш душата като непреходното, вечното, търсещото от онова закотвящо ни материално, събрано в едно тяло, което остарява, боледува, страда и...боли. Страхотен стих!
  • ...да диря път към онова далечно,
    което никога не приближава.

    Наистина стяга за гърлото!
    Прекланям се пред таланта ви!

  • Аплодирам дълго!

  • Силна и въздействаща творба!!Адмирации Валентин!
  • Силни стихове... драскат по душата...
  • Драматично и истинно звучащи строфи.Винаги(в различно време) идва този момент на съмнения и дистанциране -душата с вечните и(тук има ударение) стремления, от тялото, подвластно на времето.Благодаря за удоволствието!
  • ......
  • Силно въздействаща Творба...
  • Трудно е да оставиш коментар под такава творба, но и не можеш просто да прочетеш и да отминеш, тъй като те е стегнало гърлото заради душата, която бие с юмруци по кръвта, готова да напусне... Безмълвно ви аплодирам!
Предложения
: ??:??