jollyroger (Коста Качев)
1543 16
19.12.2012 г., 8:08 ч.

„Я кажи ми облаче ле бяло...” 

  Поезия » Пейзажна
1788 0 3

 

                      

 

 „Я кажи ми облаче ле бяло...”

 

                             Някога в Атлантика...

 

Океана днеска бе чудесен,

слънцето по него- затрептяло...

Как дойде тук тая тъжна песен-

„я кажи ми облаче ле бяло?..”

 

Вятърът надипляше вълните

и дъхът му галеше приятно-

бавно осъзнавах, че със дните

той и нас отвява безвъзвратно...

 

С тъжна гравитация ли властно

хванало ме в орбита могъща

някакво Предчувствие неясно

шепнеше ми:  трябва  да се връщаш?..

 

Споменът когато натъжава

и се взирам често във компаса,

и в съня когато продължава

споменът, но вече със гримаса,

 

и когато в звездооки нощи

Вечността край мене се люлее-

тая песен връща ми разкоша:

пак да мога песен да запея...

 

Тая песен някога е пеела

майка ми, преди да ме е имало-

може би и плакала е с нея

жалейки и тя, за свое Минало...

 

Майките предават тая песен,

с нея вечно нейде скитник плаче,

вятър го във чужди край отнесъл-

сам в Живота...Орис на сираче...

 

С чужди хора, чужди хляб нагарча-

хапките там в гърлото присядат,

бързо отделеното се харчи,

тежки думи трудно се забравят...

 

...Господи, в амнезията значи

името си може да забравя-

думите на песента, обаче

ще си тананикам и тогава:

 

„Я кажи ми облаче ле бяло

от де идеш, де си ми летяло?

Не видя ли бащини ми двори

и не чу ли майка да говори?..”

 

Атлантика

д-р Коста Качев

© Коста Качев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изпитал съм тази носталгия- знам какво е да си далеч от Родината.Но парадоксалното е, че когато се върнем тук се питаме: За какво си дойдох? Иначе, стихотворението е прима! Затова- браво, брависимо!
  • Много мило..., в изпълнение на Силви Вартан...!!!
  • Сто пъти браво за този стих!
    Чувствам се малка пред такава поезия...
Предложения
: ??:??