За домашния дух и Малкия принц
За домашния дух и Малкия принц
И понеже си зная, че Малкият принц не е плитка лъжа,
а пък чувам през ден, че планета на розата няма,
съм запазил за всеки, на който по нещо дължа,
дълга сламка прозрачна от есенна шепотна слама.
И през нея ще видите всъщност света, дваж по-щур:
как брои зимно слънце на вятъра тънките мигли,
как размахало в гьола, пресъхнал, парче от папур
за старейшинство жабче намусено разпра повдига.
Как тревите одумват на мечките дългия сън
или птиците прелетни, дето мечтаят за остров,
как защипват небесната кърпа - да съхне отвън -
с дълги клюнове, дваж от иглици по-остри.
Как приижда река, насъбрала в раздрипан ръкав
книжни лодки, а в тях водни кончета сладостно дремят.
- "Млъквай вече" - навярно ще кресне еснаф с разум здрав,
че не му е до сказки и басни в проклетото време.
Но щом вечер светът се отрони, самотен и глух,
и населва очите ви бавно с тъга и покруса,
знам, през сламката, дето ви дадох, домашния дух
тънък смях на мехури сапунени ловко ще пусне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Терзийски Всички права запазени
