За домашния дух и Малкия принц
За домашния дух и Малкия принц
И понеже си зная, че Малкият принц не е плитка лъжа,
а пък чувам през ден, че планета на розата няма,
съм запазил за всеки, на който по нещо дължа,
дълга сламка прозрачна от есенна шепотна слама.
И през нея ще видите всъщност света, дваж по-щур:
как брои зимно слънце на вятъра тънките мигли,
как размахало в гьола, пресъхнал, парче от папур
за старейшинство жабче намусено разпра повдига.
Как тревите одумват на мечките дългия сън
или птиците прелетни, дето мечтаят за остров,
как защипват небесната кърпа - да съхне отвън -
с дълги клюнове, дваж от иглици по-остри.
Как приижда река, насъбрала в раздрипан ръкав
книжни лодки, а в тях водни кончета сладостно дремят.
- "Млъквай вече" - навярно ще кресне еснаф с разум здрав,
че не му е до сказки и басни в проклетото време.
Но щом вечер светът се отрони, самотен и глух,
и населва очите ви бавно с тъга и покруса,
знам, през сламката, дето ви дадох, домашния дух
тънък смях на мехури сапунени ловко ще пусне...
© Ивайло Терзийски All rights reserved.
