17.06.2009 г., 12:17  

За приятелството

1.2K 1 21

 

 

Сега се сърдиш. Смяташ ме за враг, почти ме мразиш –
защото виждам, че грешиш, не премълчавам.
Приятелството трудно се постига и запазва
и само верният другар го заслужава.

А тези, дето днес ти се усмихват и залъгват –
сърцето ти печелят с лицемерни думи,
те утре първи гръб ще ти обърнат, ще си тръгнат,
когато лоши ветрове към теб задухат.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта има различни измерения, Ели. Но винаги трябва да я храним, първо в нас, а после да чакаме плодовете й. Поздрави за хубавия стих
  • Трогната съм.
    И благодаря отново.
    На всички!
  • силно! добре дошла в клуба
  • И изгревите
    вече не са същите.
    И залезите идват -
    без звезди.
    Събуждам се -
    и спомени прегръщам.
    Заспивам -
    със разплакани мечти.

    ...

    разчвълнува ме... прекрасно е!!!
  • Хубав стих, Елица.

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...