17.06.2009 г., 12:17  

За приятелството

1.2K 1 21

 

 

Сега се сърдиш. Смяташ ме за враг, почти ме мразиш –
защото виждам, че грешиш, не премълчавам.
Приятелството трудно се постига и запазва
и само верният другар го заслужава.

А тези, дето днес ти се усмихват и залъгват –
сърцето ти печелят с лицемерни думи,
те утре първи гръб ще ти обърнат, ще си тръгнат,
когато лоши ветрове към теб задухат.
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Любовта има различни измерения, Ели. Но винаги трябва да я храним, първо в нас, а после да чакаме плодовете й. Поздрави за хубавия стих
  • Трогната съм.
    И благодаря отново.
    На всички!
  • силно! добре дошла в клуба
  • И изгревите
    вече не са същите.
    И залезите идват -
    без звезди.
    Събуждам се -
    и спомени прегръщам.
    Заспивам -
    със разплакани мечти.

    ...

    разчвълнува ме... прекрасно е!!!
  • Хубав стих, Елица.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....