Jun 17, 2009, 12:17 PM  

За приятелството

  Poetry » Other
1.2K 1 21

 

 

Сега се сърдиш. Смяташ ме за враг, почти ме мразиш –
защото виждам, че грешиш, не премълчавам.
Приятелството трудно се постига и запазва
и само верният другар го заслужава.

А тези, дето днес ти се усмихват и залъгват –
сърцето ти печелят с лицемерни думи,
те утре първи гръб ще ти обърнат, ще си тръгнат,
когато лоши ветрове към теб задухат.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Любовта има различни измерения, Ели. Но винаги трябва да я храним, първо в нас, а после да чакаме плодовете й. Поздрави за хубавия стих
  • Трогната съм.
    И благодаря отново.
    На всички!
  • силно! добре дошла в клуба
  • И изгревите
    вече не са същите.
    И залезите идват -
    без звезди.
    Събуждам се -
    и спомени прегръщам.
    Заспивам -
    със разплакани мечти.

    ...

    разчвълнува ме... прекрасно е!!!
  • Хубав стих, Елица.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...