Сега се сърдиш. Смяташ ме за враг, почти ме мразиш –
защото виждам, че грешиш, не премълчавам.
Приятелството трудно се постига и запазва
и само верният другар го заслужава.
А тези, дето днес ти се усмихват и залъгват –
сърцето ти печелят с лицемерни думи,
те утре първи гръб ще ти обърнат, ще си тръгнат,
когато лоши ветрове към теб задухат.
© Елица Ангелова All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
