За Старите чувства или добро, или нищо...
За Старите чувства или добро, или нищо...
На всички Жени, които съм обичал
през годините и те са ме обичали...с Любов!..
И чувствата са като Времето
те също нямат ход назад
и цял Живот им носим бремето,
а може би и в Оня Свят,
щом всичко толкова прекрасно
от преживяното с финес:
безумно, еротично, страстно-
все търсим, търсим и до днес...
Но Гъделът им тъй внезапен
от осъзналата се страст-
не може (жалко!) в път обратен
да ни разтърси с нова власт...
Ти всичко минало далечно
сега забулено в мъгла,
което уж бе толкоз вечно-
не споменавай с дума зла!..
О, тия дето сме обичали
не може да са лоши!..Не!..
(И някогашните момичета
с цветя да поздравим поне!..)
Но както загасиш ли Огъня
остава само пепелта,
така остава само Спомена
отиде ли си Любовта...
Не може Споменът да стопли,
че той е пепел от Любов,
но както тъпа болка, чопли
душата ни за цял Живот...
Когато казваш мила моя:
„ Към близост нямам интерес...”-
ти знаеаш ли, че във безброя
от дни зачеркваш вече днес?..”
Това, което днес пропуснем
завинаги остава тук-
от утре Скъпа, с нови чувства,
но в старият си махмурлук!..
...Днес моля те, за всичко минало
ако не можеш със добро-
ти просто замълчи!.. Безсмислено
е!..
То бе, каквото е било!..
д-р Коста Качев
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
