В тези сложни времена,
тъй тревожно е да си жена,
усмихната сред сивотата,
надвиснала над дома.
Ръцете ти протегнати,
докосват като цвете,
струните на всякоя душа,
защото ти сама си струна,
изваяна от вечността.
Бъди жена, преследвана
и търсена бъди, такава
си създадена от боговете,
обичай и любов раздавай
такава те обичат и мъжете.
Дори загадъчна си остани,
така ще бъдеш по недостижима,
дори светът да се промени,
ти просто Жена си остани!
© Миночка Митева Всички права запазени