В тези сложни времена,
тъй тревожно е да си жена,
усмихната сред сивотата,
надвиснала над дома.
Ръцете ти протегнати,
докосват като цвете,
струните на всякоя душа,
защото ти сама си струна,
изваяна от вечността.
Бъди жена, преследвана
и търсена бъди, такава
си създадена от боговете,
обичай и любов раздавай
такава те обичат и мъжете.
Дори загадъчна си остани,
така ще бъдеш по недостижима,
дори светът да се промени,
ти просто Жена си остани!
© Миночка Митева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
