... за уловения смисъл думите нямат значение.
... за уловения смисъл думите нямат значение.
Познавам смисъла. И пагубната дързост.
Орловите криле над тази бездна.
На сянката – вълненията мъртви.
Летата дето в есен бавно чезнат.
Познавам раните от сухите осили.
На пясъците тичинките вечност.
И нежността – останала без сили.
Да се протяга толкова далече.
И ноктите на хищността познавам.
Опитомените пожари. И ласата.
И ставам ручей. После ставам лава.
Валя́ на облаци. На шепоти. На святости.
Познавам на безбрежието извора.
И хергелетата как пият по безсъница.
Да пият сила. В слабостта му аз умирам.
На туарега – жаждата. И глината. И грънците.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
