За врабчетата трябват антени
Духва вятър и шýма от спомени
под нозете легато се трупа...
а сънят е от охра до огнено,
непризната тъгата, нечута.
За врабчетата трябват антени.
Този мъртъв циклоп на бюрóто
е комютър без име и вени...
и през кабел минава животът.
Все едно идва цигански вик
от последното мамещо слънце,
а врабченцето с пълни гърди
диша вечности – слабо и мъничко.
След него и небето ще погледне
запалил лъч дъха ми в шумата.
На пикселите глупавото време
е винаги по някого изгубено.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
