Забрана за влюбване
Позараснала тънка коричка на рана отново
аз разчоплям със пръстче-илюзия при ослепяване.
Имам белег от нея в душата си с цвят на олово,
причинен от ръжен, при дамгосване след нажежаване.
– Не разказвай! – крещи хроникьорът уплашен у мене,
а в небето звездите изприщват се от варицелата.
И изниква от някъде вятър сторък и наежен –
предумишлен убиец, откраднал не дъх, а капелата.
Премаляла, заключвам на кратера огнен устата,
но с упорство подръпвам нахалния край на забраната.
Не прекрачвам оттатък. И празна остава графата.
За смъртта на сърцето вестител е само камбаната.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
