Забрави ли?
1K
0
1
Забрави ли?
…
Забрави ли как скита като плъх,
как лази като змия?
Забрави ли, братко, миналото тежко,
забрави ли стария път към школото,
...
пъртините на село?
…
Забрави ли?
…
Забрави ли как си играхме,
как ходихме по гори и поля,
как не смеехме да кажем
дума,
като минеше Агата?
…
Забрави ли?
…
Хомота сякаш до вчера не влачи,
сякаш си забравил
миналото наше?
Или пък не искаш да се връщаш?
…
Страх те е?
От туй, дето…
дедите ни са изживели?
От туй, дето…
боли повече и от празния портфейл?
От туй, дето…
боли повече от безпаричието?
От туй, дето…
боли повече от високата сметка?
От туй, дето…
боли повече от дори високия наем?
…
Със право те е страх, братко!
Но не страх трябва да изпитваш,
а гордост!
Гордост от туй, че десет пъти по-малобройни,
сто пъти по неопитни,
хиляда пъти по-бедни,
от европейците и отоманците,
твоите деди са се били,
били са се за свободата ти!
Ето това е за страх и гордост!
Не забравяй как раненият ти прадядо
ти е разказвал как се е бил във Балкана,
не забравяй как се е мъчил със дни по зандана,
как е скитал,
как е ходил - гол, бос, гладен и жаден,
ходил из чужди земи,
да краде, да работи, пари да събира,
да има за пушка, за премяна хайдушка.
…
Ех, лесно ти е на тебе,
лесно ти е дори без пари,
Та ти имаш най-ценното - свободата,
ти имаш правото - да имаш свобода,
ти имаш Бедност, мизерия, глад,
тъга, гроб и много други!
Ти нямаш дом, семейство,
нямаш нищо!
Дедите също са ги имали
тези тежки грижи,
имали са ги, защото са Българи,
а ти сам знаеш, че защото си Българин - търпиш.
И все пак дедите ти са нямали свобода!
Помни ги и не се срамувай,
не се страхувай,
стани гордо,
застани прав пред масата,
хвърли тази книга,
удари силно и кажи:
“Аз съм Българин и не ме е срам,
аз съм горд с България.”
Мартин Петров - националист и писател
…
Забрави ли как скита като плъх,
как лази като змия?
Забрави ли, братко, миналото тежко,
забрави ли стария път към школото,
...
пъртините на село?
…
Забрави ли?
…
Забрави ли как си играхме,
как ходихме по гори и поля,
как не смеехме да кажем
дума,
като минеше Агата?
…
Забрави ли?
…
Хомота сякаш до вчера не влачи,
сякаш си забравил
миналото наше?
Или пък не искаш да се връщаш?
…
Страх те е?
От туй, дето…
дедите ни са изживели?
От туй, дето…
боли повече и от празния портфейл?
От туй, дето…
боли повече от безпаричието?
От туй, дето…
боли повече от високата сметка?
От туй, дето…
боли повече от дори високия наем?
…
Със право те е страх, братко!
Но не страх трябва да изпитваш,
а гордост!
Гордост от туй, че десет пъти по-малобройни,
сто пъти по неопитни,
хиляда пъти по-бедни,
от европейците и отоманците,
твоите деди са се били,
били са се за свободата ти!
Ето това е за страх и гордост!
Не забравяй как раненият ти прадядо
ти е разказвал как се е бил във Балкана,
не забравяй как се е мъчил със дни по зандана,
как е скитал,
как е ходил - гол, бос, гладен и жаден,
ходил из чужди земи,
да краде, да работи, пари да събира,
да има за пушка, за премяна хайдушка.
…
Ех, лесно ти е на тебе,
лесно ти е дори без пари,
Та ти имаш най-ценното - свободата,
ти имаш правото - да имаш свобода,
ти имаш Бедност, мизерия, глад,
тъга, гроб и много други!
Ти нямаш дом, семейство,
нямаш нищо!
Дедите също са ги имали
тези тежки грижи,
имали са ги, защото са Българи,
а ти сам знаеш, че защото си Българин - търпиш.
И все пак дедите ти са нямали свобода!
Помни ги и не се срамувай,
не се страхувай,
стани гордо,
застани прав пред масата,
хвърли тази книга,
удари силно и кажи:
“Аз съм Българин и не ме е срам,
аз съм горд с България.”
Мартин Петров - националист и писател
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартин Петров Всички права запазени
