27.10.2008 г., 14:00

Забравили сме

876 0 1

В душите ни е смут,

в сърцата ни е студ.

Сърца разбити стенат

от мъка съкрушени.


Вярвахме, че е любов голяма,

но, ето - всичко е измама.

Вярвахме в щастливи дни,

но всичко рухна и така боли! 


И двамата сме тук, но тишината ни разделя.

Страстта отдавна не гори във нас.

Забравили сме брачната постеля,

забравили сме всичко - даже ЛЮБОВТА!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дафи Сидова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...