Oct 27, 2008, 2:00 PM

Забравили сме

  Poetry » Love
879 0 1

В душите ни е смут,

в сърцата ни е студ.

Сърца разбити стенат

от мъка съкрушени.


Вярвахме, че е любов голяма,

но, ето - всичко е измама.

Вярвахме в щастливи дни,

но всичко рухна и така боли! 


И двамата сме тук, но тишината ни разделя.

Страстта отдавна не гори във нас.

Забравили сме брачната постеля,

забравили сме всичко - даже ЛЮБОВТА!

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дафи Сидова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...