В душите ни е смут,
в сърцата ни е студ.
Сърца разбити стенат
от мъка съкрушени.
Вярвахме, че е любов голяма,
но, ето - всичко е измама.
Вярвахме в щастливи дни,
но всичко рухна и така боли!
И двамата сме тук, но тишината ни разделя.
Страстта отдавна не гори във нас.
Забравили сме брачната постеля,
забравили сме всичко - даже ЛЮБОВТА!
© Дафи Сидова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
