Patrizzia (Надежда Ангелова)
2255 18486
2.03.2022 г., 14:09 ч.  

Задружно 

  Поезия » Друга
284 2 5

И викахме, и Браво! и Ура!,
поглеждаше ни криво и с насмешка,
овчарят. И кривакът заигра,
къде науж, къде пък – по погрешка.

И грохнала на черното поле,
(на черен фон кръвта не е червена),
овчица всяка участта прокле,
в душата нейна бездната простена.

Помоли Бог да спре да я боли,
овчаря пита: — "И кому е нужно?"
Отвърна ѝ : "— В небето са орли,
овцете? В пропастта са, но задружно"...


 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "(на черен фон кръвта не е червена),"
    И може онази, непоказаната
    във репортажите не се брои пролята...
    Те, жертвите са винаги наказани...
    Палачите излизат сухи от водата...
  • Така е.
  • Всички носим емоционална гърбица, пренареждаме някои от изкривените и срутили се вече стойности, но и преди, и сега сме и си оставаме хора, които са състрадателни и отговорни пред лицето на истината.
  • Не знам колко е стойностно, Марийче, но е искрено. Криво ми е, та гърбаво. Благодаря ти!
  • Наде!❤️ Звучи като политически анекдот и улучва сърцето и разума като снаряд, след който нищо вече не е същото. Казано навреме и облечено в тази грандиозна метафора, стихотворението в моите очи е с неизмерима стойност.👍
Предложения
: ??:??