27.06.2017 г., 19:31

Загубих се

1.1K 1 12

И в крайна сметка на какво ни учи животът? Сами се раждаме и сами умираме.

Междувремено се опитваш да го променш, но всичко е фалшиво.

Всичко.

И защо да живееш? Защо да страдаш? Какъв е целият смисъл на живота?

Не го разбирам. Не го намирам.

Всичко ми е толкова глупаво. Колкото повече мисля, толкова по-малко смисъл намирам.

Защо живеем? Кой ни създаде и на какви мъки ни подлага?

Който и да си, моля те, моля те покажи ми смисъла. Не го виждам,

моля те покажи ми го.

Губя се.

Изгубих се.

Загубена съм.

Изгубена съм.

Не разбирам.

Не се намирам.

Умирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Cassy Lost Всички права запазени

Тази вечер емоциите преляха. Това е първият ми поетичен опит. Приемам всякакви критики. Благодаря!

Коментари

Коментари

  • Ето, виж, и друга подкрепа и съвети има. И то от хубави хора!
  • Ех този, Хари. Слушай го Каси, аз съм много благодарна.
  • За нищо!Пишеш със сърцето си!!!Това е важно!!!!
  • Разбирам, мисля. Ще се опитам в следващите ми стихове. Благодаря.
  • Значи всеки излива чувства,поетите ги редят.
    Примерно:животът на какво ни учи
    Сами родени, умиращи.
    Фалшиво преродени!
    Последна-глътка
    Въпрос,на живите
    Защо живеем и тн..

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...