Заръката
З А Р Ъ К А Т А
За теб сълза пролях аз, майко мила.
От болката в душата ми родена,
която в мен на топка си е свила
и жива е дълбоко потопена.
Остави тя във мен кървяща рана,
която все за тебе ми говори
и споменът в гърдите не престана
да ме съветва и със мен да спори.
Във всеки звук усещам твоите стъпки.
В градината, когато нещо правя -
поръча ми да не събарям пъпки
и с думите разумно да боравя.
Със таз заръка винаги живея,
дори след много литнали години,
но и след сто пак няма да посмея
завета твой аз, майко, да отмина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
