7.04.2019 г., 11:17  

Защото сме такива

487 1 5

Усмихваме се. Жалостно ридаем.

Пътуваме в безпътица. Гадаем.

Събираме, разделяме се, плачем.

Гуляем, сетне бием се, обаче.

 

Отново се обичаме – до болка.

Тревогите събличаме, доколко?

Бленуваме мечтите съкровени.

Мисли покриваме – несподелени.

 

Танцуваме, сънуваме, работим.

Тъгуваме, пируваме – без ноти.

Нахални сме, жестоки сме, щастливи.

Превратни сме! Защото сме такива!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Данаил Таков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...