Усмихваме се. Жалостно ридаем.
Пътуваме в безпътица. Гадаем.
Събираме, разделяме се, плачем.
Гуляем, сетне бием се, обаче.
Отново се обичаме – до болка.
Тревогите събличаме, доколко?
Бленуваме мечтите съкровени.
Мисли покриваме – несподелени.
Танцуваме, сънуваме, работим.
Тъгуваме, пируваме – без ноти.
Нахални сме, жестоки сме, щастливи.
Превратни сме! Защото сме такива!