Защото те видях

19.06.2024 г., 11:02 ч.

Поезия » Философска

237 3 5

Живея по средата на живота,

до болка натежал от свойто минало,

към светлото си бъдеще подносил -

одеждите с петната от мастило.

Но слава Богу! Те ще ми напомнят,

кому какво съм взел, или пък дал,

и в тъмните ъглѝ на мойта скромност,

как сбирах смелост с лист и химикал...

А днес, очи не светят срещу мене.

Човеците се търсят във екрана,

модерни във самотното си време,

в което любовта е глухоняма.

Където се надяват на случайност,

в очакване на дата за безсмъртие,

а в своята пословична нехайност,

и Господа винят, че им се сърди...

За жалост, не отглеждам оптимизъм.

От тъжната реалност му е тясно.

Надеждата е скъсаната риза

на вярата ми - буен саморасляк.

И дълго, допреди да се спомѝна,

ще сбирам мойта радост с пълни шепи,

че в този свят - късмет е да те имам

сред хората, за щастието слепи...

©тихопат.

Данаил Антонов

18.06.2024

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.