Живея по средата на живота,
до болка натежал от свойто минало,
към светлото си бъдеще подносил -
одеждите с петната от мастило.
Но слава Богу! Те ще ми напомнят,
кому какво съм взел, или пък дал,
и в тъмните ъглѝ на мойта скромност,
как сбирах смелост с лист и химикал...
А днес, очи не светят срещу мене.
Човеците се търсят във екрана,
модерни във самотното си време,
в което любовта е глухоняма. ...