10.05.2021 г., 8:18  

Завинаги си обич, знай

1.4K 1 5

Словата си с душевен зов

аз все към теб изпращам, мила.

Магично нежната любов

омайва и ми дава сила.

 

Теб моята съдба открила

е влюбена със красота.

Благоуханно си пленила

едното ми сърце в гръдта.

 

И с порива на пролетта

мечтата ми е окрилена.

Ах, как променя се света!

Милее мисъл откровена.

 

Април бе ти, сега си Май...

Завинаги си обич, знай!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...