Словата си с душевен зов
аз все към теб изпращам, мила.
Магично нежната любов
омайва и ми дава сила.
Теб моята съдба открила
е влюбена със красота.
Благоуханно си пленила
едното ми сърце в гръдта.
И с порива на пролетта
мечтата ми е окрилена.
Ах, как променя се света!
Милее мисъл откровена.
Април бе ти, сега си Май...
Завинаги си обич, знай!
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
