Земя на листец продума...
/ по Журавушка /
Виж, брезите се разтвориха
в тежката мъгла.
На листенце проговори
майчица Земя.
Той притиснат е, без сили,
като бебе болно,
за да чуе гласа мили
за да е доволен...
"- Спи, любими, и сънувай
цветния си полет!
Други листи, знай, ще има,
но във друга Пролет...
Ще въздъхне тъй печално,
но ще бъде свято,
в тих дъждец с сълзи кристални
споменът за лято..."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Красимир Дяков Всички права запазени
