24.04.2015 г., 9:56

Зимна вечер...

1.1K 0 4

        Зимна вечер...

 

О, зима е, но толкова приятно

със топла ласка вечерта обгръща-

глобалното затопляне навярно

божествено сезоните обръща!...

 

И хората по улиците бавно

замислени за грижите си крачат,

а облаците във небето плавно,

със вятърът дошъл от юг, се влачат...

 

И въздуха е пълен със послания,

Светът се е прехласнал да ги слуша-

нощта пристъпва тръпна от желания

и с грация на влюбена кошута...

 

Душите за Любов се размечтават

глобалното разнежване ги грабва,

но с болка проумяват, че отдавна

живеят май единствено за хляба!...

 

... Премигват многоцветните реклами,

несбъднати вълшебства обещават:

натрапливи, настойчиви, примамни...

... и в мрака на нощта се разпиляват...

 

Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Змните вечери приютяват любовта и раждат поезия...
    Красив, идейно наситен стих!
    Поздрави!
  • Изведнъж се сетих за „Братчетата на Гаврош“...
    Много е хубав стихът ти! Поздравявам те!
  • Хубава зимна вечер.Греят рекламите и примамват,но парите ни стигат само за хляба и тока.Умислени са хората, едвам се влачат по пързалката на живота. Харесах!
  • !!!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...