Знаеш...
Знаеш: Обичам те!
Зная - не ти е потребно.
Този кошмар
не води към Рая.
Само зациклихме
тъй необмислено
в болка и недоверие.
Все се опитвах
да се измъкна
от твоя обсег,
но стискаше яростно.
Свит на кълбо,
заключил сърцето си,
нито ми даваше,
нито ме пускаше.
В тази бетонност
стигнахме дъното.
Ще се намразим ли?!
Ще пия за Нея!
Нека е читава,
нека е умна!
Аз съм обречена,
скитам в безлюдност
в дрипи, окаяна...
Тъй се наказва
обич ненужна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галя Николова Всички права запазени
