Знаеш: Обичам те!
Зная - не ти е потребно.
Този кошмар
не води към Рая.
Само зациклихме
тъй необмислено
в болка и недоверие.
Все се опитвах
да се измъкна
от твоя обсег,
но стискаше яростно.
Свит на кълбо,
заключил сърцето си,
нито ми даваше,
нито ме пускаше.
В тази бетонност
стигнахме дъното.
Ще се намразим ли?!
Ще пия за Нея!
Нека е читава,
нека е умна!
Аз съм обречена,
скитам в безлюдност
в дрипи, окаяна...
Тъй се наказва
обич ненужна.
© Галя Николова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
