Стихове и поезия — любовни, красиви и кратки стихове | Откровения

Признание

Обичам те. Щом се събуди
сърцето ми жадува ласка.
Денят е чист, щастлив и чуден.
А чувството към теб ме тласка
на ветрове и на талази, ...

zelenaradost

Поезия

355 2 2

Разпилях се в светлина

Разкъсах се и сам се разпилях -
по хълмове, по пътища, по урви.
Превърнах се в частици светлина,
които дръзко в тъмното се втурват.
Не, няма този път да позволя, ...

dansyto

Поезия

361

Усмивка… шита от тъга

Тъгата ми - неземно ми е вярна.
Не пита, не очаква, не звъни.
Тя влиза тихо, сякаш без гримаса,
и с нея дишат всички ми дни.
Прегръща ме, когато всички спят, ...

chrisy26

Поезия » Друга

416 1 3

Над синята вода

Над синята вода, безкрайна,
простира се надежда, път.
Една любов незрима, тайна,
намира в тебе своят кът.
Вълна притихнала зове, ...

Varahiil

Поезия » Любовна

471 2 1

Щрак и...

Не се научихме, че злото носи лошотия...
Такива сме, затуй ни мачкат и корят.
Защото сами си мътим водата,
А после другите, невинните, скърбят.
Арогантни смешници с' сериозни мутри. ...

aap

Поезия

304 3 1

Лятно вълшебство

Лято чука на вратата
с шапка, слънце и балон.
Вятър пее из листата,
а комарче с камертон.
Скачат боси по полето ...

tanq_mezeva

Поезия » За деца

621 4 13

Белези не оставя добротата

Направи добро и зад гърба си го хвърли,
не чакай във замяна никаква отплата,
на себе си единствено благодари,
белези не оставя само добротата...
Когато наранен си от приятел и предаден, ...

ВасилкаСумева.1

Поезия » Философска

409 2

На воля

Забавлявай се, дете, на воля.
Прави го от сърце, те моля.
Всичко наоколо сега е твое -
това, което някога било е мое.
Погледни как танцува планината. ...

Miro_Кrastev

Поезия

393 2

Детство

Аз често се връщам към моето детство,
разпалващо спомени мили до днес,
минаваха дните като във вълшебство -
безгрижни и леки с наивен финес.
Щастливо и радостно времето беше ...

СилвияМилева

Поезия

315 1

Утринна молитва

УТРИННА МОЛИТВА
... аз ли, Господи, криво се молех, Ти ли, Господи, зле ме разбра? –
исках с птици да литна във полет! – в безпределните Твои недра,
да се хвърлям отново във вихри, из бездънни – до вик! – тишини,
и душата ми – в песен ли, в стих ли, първа струна, във мен да звъни, ...

Валери_Станков

Поезия

410 3 2

Късни жерави. Целувката

С крилете есенни на късен жерав
и крехкост на легирано стъкло
у мен се ражда мъничка… надежда,
в която има толкова любов.
Онази, късната, която свети ...

jenyivanova

Поезия » Любовна

613 5 11

Поредна нощ на пръсти тихо си отива

Поредна нощ на пръсти тихо си отива,
часовникът отдавна спи. Дори и той.
Излъчват сънените улици покой,
луната пълна е и толкова красива,
за мене само сипе злато, не заспива ...

Patrizzia

Поезия

444 1 6

Хаос

Само тишината може да те накара
да чуеш вопъла на тъгата.
Да се събудиш с болка в сърцето...
Трудно да дишаш от болката свята.
Да знаеш че лошото носи проказа. ...

aap

Поезия

322 2 2

В мига,когато поляната е жарава

И те в някакъв мистичен унес
с иконата вдигната над главата,
пристъпят в саможертвена чест,
Същински ангели са в жаравата!
Гайдата,кавалът,гъдулката и даула*... ...

Ranrozar

Поезия

364 8 12

Дърво и дървеса

Дърво и дървеса.
Дървото е същество,
Растение благословено.
За домовете на човека,
За храна, за вода - чрез ...

Лесничея

Поезия

423 2

На село

По-хубаво е на село -
със звънтящите чанове,
чуващи се от далеч,
със сутрешният вик на петел,
с мириса на току изкосена трева, ...

kompanska

Поезия » Пейзажна, Свободен стих

415 2 1

Липсваш ми, море

Със широко затворени очи,
пак сънувам залези красиви,
брега и укротените вълни –
споменът е жив, не си отива...
Разходките под звездното небе, ...

ВасилкаСумева.1

Поезия » Любовна

398 2

Нещо като поема

Гласът ти се разлива
по тялото ми
и прониква
в сърцето ми,
което се отпуска и отваря ...

ТинаРай

Поезия » Любовна

326

В тиха вечер

В тиха вечер пиша стих
и живот му давам аз.
Някога добър и тих
друг път леден като мраз.
Пиша. Цялата трептя, ...

АниИванова-стихове

Поезия » Друга

430 1 3

Ще бягам

На път съм аз да издивея-
главата ми не ражда грам идея!
Ще пална следобяд колата
и с гадже ще отпраша към гората.
Там малко гъби ще берем, ...

байГецан

Поезия » Еротична

583

Мама си говори с телевизора

МАМА СИ ГОВОРИ С ТЕЛЕВИЗОРА
Мама си говори с телевизора.
Вчерашните вестници чете.
Ако ръсне копър върху чироза,
хапвам си като добро дете. ...

Валери_Станков

Поезия

353 4 3

Самоконтрол

САМОКОНТРОЛ
/Не питай какво може родината ти да направи за теб,
а питай какво можеш да направиш ти за родината си...”
Джон Кенеди
Протести, демонстрации и вече няма край – ...

ВаняИ

Поезия » Гражданска

513 5

Характер

Разрухата дебне коварно,
темелите знаят, обаче,
че всичката мъдрост и тайни
се гушат зад ниско дуварче.
Лехите с кромид и домати ...

argonyk

Поезия

457 3 11

Една жена от близкия катун

на Джалма С.
Една жена от близкия катун-
красива като пролетна луна...
"Бате,ще ти гледам за самун!"
Беше със очи на ранена сърна, ...

Ranrozar

Поезия » Любовна

363 3 7

Мечта за нежност

За твоята градинка си мечтая -
Каква ли е? Представям си... разкош...
С ухание на пролетна омая
и лунна светлина във полунощ,
с концерта на щурците полудели ...

mislitel

Поезия » Еротична, Пейзажна

542 2

Накрая 2025

Аз съм минал през битки и през безумия.
И знам това - че всеки от нас ще умре.
И макар че със смъртта аз съм воювал -
но накрая тя мене ще ме прибере.
Аз достигнал съм я онази райска омая..... ...

stivi797

Поезия

416 1

Адрес

Вече е шест и всеки бърза.
Да се прибере без себе си.
"ДА" е неточен адрес.

krvelkov

Поезия » Друга

429

Ще взема да замина следобяд

Разплитам си чорапите от яд:
от бачкане - умът ми… колабира!
Ще взема да замина следобяд
с едно моме - за ден - на язовира!
Ще го кача на лодката до мен. ...

Yuri

Поезия » Хумористична

440 2 12

Щом сова с обич спящите целуне

Остава малко – дъх на птица – кратък
и ще разцъфнат пак липите,
луна - размазан златен отпечатък
упойващ мирис... Как ще спите,
лилави мои нощи? Омагьосан ...

Patrizzia

Поезия

336

Плачи, Майко, плачи

Не искам да бъда, Пророк...
не искам да плаша и Бог.
Но Светът тъй се обърка, че, Бога ми,
загива най стария, Европейски Народ.
Народ който Света е създал, ...

aap

Поезия

387 1 2

Влюбен стих

Обичам те. Това е стих.
И още топъл е, и пресен.
Мигът до дъно го изпих,
че много радост ми донесе.
Стихът е влюбен и засмян ...

zelenaradost

Поезия

386

Ке сара

Спомняш ли си ти,
наричах те "Шери",
и вярвах в теб, като в икона!
Ти беше моята "Мадона"!
Вярвах, вярваше и ти, ...

Dobr_1

Поезия » Любовна

482

Светът

Светът прогнил от дълго във ужасни тръпки,
се мъчи да избегне косата на смъртта.
Продажни политици точат алчно зъби
за руските залежи,диаманти и злата.
Но няма да допусне Тя втори Сталинград. ...

Владимиров

Поезия » Гражданска

406 3

Нещата от живота

Монотонният живот убива,
надежди и мечти красиви,
от руслото повлечени по навик,
спотайваме най-яросния вик...
В инертни превръщаме се бавно, ...

ВасилкаСумева.1

Поезия » Философска

389 2 2

Изчерпах Града

Изчерпах града и душата ми стене -
Обгръща, натиска ме днес сивота.
Искам да снема аз тежкото бреме,
Стискам последна банкнота в ръка.
И запътих се, смазан, да си диря късмета - ...

Вълкова

Поезия

619 4

Летните мечти на едно пораснало момче

Снощи пак морето аз сънувах.
Първи юни вече наближава!
Смело във съня си с кака плувах
и гмуркач да стана заслужавам!
Беше само сън, о да, така е, ...

pastirkanaswetulki

Поезия » За деца

679 1 14

Морска мечта

Ето- ширнал се е пак
син сапфир, зелен смарагд,
пухкав плащ от облак бял,
Слънчо ведро е изгрял.
Що тук диря? Радост? Блян? ...

Algol

Поезия » Пейзажна

332

Огън и вода

Огънят срещнал водата
в един ден необикновен.
Видял в очите и тъгата,
и останал от това смутен.
Ти защо си толкова тъжна, ...

Miro_Кrastev

Поезия

407

Слънчев ден

Слънчев ден!
Навън е слънчево и топло,
и въздухът е осипан с пролетни аромати.
Птичките пеят своята любовна песен,
и вятърът танцува в ритъма на тяхната песен. ...

ANNWOOD

Поезия

323 1

Прогрес

Метлата ми се счупи и това е.
В домашния съвет сме аз и аз,
моторна да си купя най-накрая,
решително и твърдо дадох глас.
Пребродих магазини към дузина, ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

420

Стихове и поезия от съвременни български автори

Признание

Разпилях се в светлина

Усмивка… шита от тъга

Над синята вода

Щрак и...

Лятно вълшебство

Белези не оставя добротата

На воля

Детство

Утринна молитва

Късни жерави. Целувката

Поредна нощ на пръсти тихо си отива

Хаос

В мига,когато поляната е жарава

Дърво и дървеса

На село

Липсваш ми, море

Нещо като поема

В тиха вечер

Ще бягам

Мама си говори с телевизора

Самоконтрол

Характер

Една жена от близкия катун

Мечта за нежност

Накрая 2025

Адрес

Ще взема да замина следобяд

Щом сова с обич спящите целуне

Плачи, Майко, плачи

Влюбен стих

Ке сара

Светът

Нещата от живота

Изчерпах Града

Летните мечти на едно пораснало момче

Морска мечта

Огън и вода

Слънчев ден

Прогрес

Опашка