Стихове и поезия от съвременни български автори

255.6K резултата

Във всяко ъгълче ще грейне слънце

Отдавна не е пролет, но в дома ни,
до днеска тих и някак си самотен,
птиченца ще долетят (какво като е юли)
в родното гнездо, за да се стоплят.
Ще се стопи тъгата ми до зрънце. ...
431 7 15

Враг

Горчи ми...Надеждата тъй ми горчи!
Тази същата, дето ме прати пред моите
мисли да се гърча от огън невиждащ,
за тези, продаващи нашите души.
Но пепел от рози,бодли,горчи. ...
312 3 6

Да съм различна

До гроб ще си
бъда същата
и няма да изневеря
на своята природа.
Да бъда различна, ...
394

Поспри, човече, лудата послушай

И сипят небесата огън, жупел,
като свещици дните се топят.
С фалшива индулгенция откупил,
душата, виж, човече, що е ад.
И през асфалта огънят ще ближе ...
723 5 14

Проекта "Велес"

Природно възпитание
Е за човека нужно.
Природата основа е,
Земята.
На Велес ...
390

Сам

Сам. И самота.
Нима тя означава нещо?
Да бъдеш сам
и всичко е, и нищо.
А по средата е смъртта. ...
494 4 5

На една поетеса

„на попрището
жизнено
в средата“*
усещаш
как напират ...
330 1 3

Градът

Градът, издигнат в равнината,
понесъл в бъдещите дни
на знанието светлината
и вяра в нови бъднини.
В историята му препускат ...
401 1

Най-голямата

най-голямата
самотност е - човек - на
ада в ямата
297

Скитник пред вратата

СКИТНИК ПРЕД ВРАТАТА
Защо се връщаш? Толкова уплашен
не съм те виждала. А и не бива.
Заглъхнали са празничните чаши
и светлините станаха резливи. ...
392 2

Сън с Мама

СЪН С МАМА
... сънувам дворче – и асма, магарето пръхти във дама,
с престилчицата от басма пред прочката ме чака мама,
щом палне залезът кладни, си връзва белия косичник –
невям в бездънни мълчини провожда есенните птички, ...
444 3 16

Един е

най е учител
животът - един е и -
без заместител
325

Прецесията

П Р Е Ц Е С И Я Т А
Енергията,която бълваме в атмосферата
посредством фосилните горива,
оформя и засилва на Климата промените
и кове нашата злощастна Съдба, ...
296

18+ С какво ще те посрещна

Пристигнеш ли, тогава ще намериш
на своя зов, най-нежното усещане-
Желанието ми мъжко ще усетиш
във ласките ми, в моето посрещане...
Ще се извиваш, като струните на лира ...
602 2

Неутрален чар "3/5"*

Хаос или провал своенравно
логичен** шум въпрос
виждащ остър отдалеч
закъснял ястреб към вкъщи
път без времето да дава сметка ...
383

Самодоволството

Против самодоволството
И самохвалство
Лесничея тук се обявява.
Самодоволният човек,
Неотразим е в собствените ...
416

Задочна среща в бъдеще време

Осем часа – чук, искри и сажди.
Виж метала – като жив говори.
Моята десница още ражда,
сам докато с думите си споря.
Нивата ми – права или крива – ...
371 3 2

... олеандрите цъфнаха в бяло...

Олеандрите – бели на цвят
пак среднощно тъгата опиват,
от мелодия лунно-красива
шепа ноти замаяни спят,
сред листата. С томителна нежност ...
287 2 2

# За Любовта и за разделите

"Любовта е сляпа"
или пък просто склонна да притваря мъничко очи.
Тя кара ни да виждаме у другия заложби, дарби най-добри.
А после осъзнаваме,
че тия малки недостатъци ...
388

Дребностишие

Те, великите, се припознават във всеки сайт
с безценните възклицания “Неповторима поезия!“
Щедро подхвърлят си кокала в своя рай,
същинско царствено его... в прогресия.
Те за дребни драскачи и летни пишурки ...
486 2 12

Върни се, любов, върни се...

***
Върни се, любов, върни се…
Тихо, с бавни стъпки пристъпи,
не вдигай шум, както при твоето тръгване,
недей сърцето не ще издържи. ...
398 5 5

Небето плаче... с него плача аз

Дъждовно е. Изплаква се небето.
Оплаква греховете на човека.
А облаците горе са поети,
със капки нижат стихове полека.
И всичките са тъжни до откат, ...
505 2 9

Русалка

Русалка съм. С коси от водорасли,
домът ми – волна къща от море
и чувствам се свободна и пораснала.
За мене казват – тя не ще умре.
Краката ми напомнят, че морето ...
736 8 10

Все още

Все още жадуват неотменни обещания...
Нашепва светъл благослов в литургия
утрото.Вечерното ухание на залеза
потъва в хоризонта на моите желания!
И все така те жадувам през сезоните ...
421 7 7

Приказка

Имало едно време...-
времена на много други съвременности,
в които никога не е липсвал
политическият "Сакрален" момент
на всички гадни събития, ...
221

Море

Една прекрасна хладна синева
допряла е небето и земята.
Вълни връхлитат, галят пясъка
и после пак назад се мятат.
В безкрая мамещ, непознат, ...
506 1

Почти му вярвам

Поемат ли по пътища небесни
бохемите, то винаги е рано.
Остават само тъжните им песни
и горък стих – написан на коляно.
И всяка тяхна обич е нещастна, ...
546 4 2

Кой?

Бедни ми, бедни смотан народе,
кой те в таз робска люлка люлее
кой по пътеките криви те води
а за магистрали от джипа ти пее
монаси целува, с крадливите пръсти ...
606 1 3

Ангелски дрипи

АНГЕЛСКИ ДРИПИ
В издраскана кутийка от кибрит,
останала от непонятна ера,
намерих да лежи – в памук повит,
отронен пух от гълъб лековерен. ...
367 6 8

Вълшебното момчешко колело

ВЪЛШЕБНОТО МОМЧЕШКО КОЛЕЛО
Защото съм момче, пък и защото
не вярвах, че ще ме споходи зло,
откраднаха ми снощи колелото –
вълшебното момчешко колело. ...
250 3 1

Описание на фалшивото повествование

...
Фалшивото се блъска с гром в стените
на ограден зид от чиста простота.
Благочестив да бъда! - издигнат лозунгът на вси'те, подушили просташка суетня.
Денят познава се от сутринта, ...
276

Автолиза

Храната е необходимост, благодат,
удоволствие и проклятие.
От самото начало на оплодената клетка
или от вечното просто деление,
тя е фактора важен, осигуряващ стандарта ...
276

Пожелание

Как искам ти да ме обичаш
искрено и съкровено,
тъй както аз обичам те НЕобикновено.
Как искам аз във мен на Любовта началото
и края да откриеш ...
401

Спомен за юли

През юли времето е спряло за почивка
и дългият ден се протяга лениво.
Със слънчеви пръсти небето разлиства
макове, лавандула и мащерка дива.
Залезът – шедьовър с отблясък карминен – ...
575 2 12

Закачливо лято

Лятото свенливо притвори очи,
в топлия пясък зарови крачета,
перчема метна леко в страни
и закачливо си килна каскета.
Прегърна житата в златните ниви, ...
509 5 12

На поправителния

Спомням си - навремето, когато
зъбите си миех с Поморин,
как тренирах в жаркото ни лято
алгебра на моя дървен чин.
Споменът до днес ми и в душата, ...
628 7 15