Стихове и поезия от съвременни български автори
Неосъзната слепота
Всичко що ни се случва
в този живот толкоз прекрасен,
не е плод на просто налучкване
в рамките на нашите житейски романи, ...
Изречено 🇷🇺
ще изричам с нежност – обичам –
теб и земята, теб и небето,
теб и простора на птиците,
теб и звездите сияещи, ...
Отрязък от време
всички сме родени в шанс, неповторим и уникален, за този свят!
И-бремето, което е в нас и радостта която е неизменната му час,
водят ни в пространството пред тях да запълнят отрязъка от нас...
Петя Дубарова /25.04.1962.-04.12.1979./ ...
Градска Болница
Вътре в нея – сякаш пътуване
с кораб пиратски.
Пищят отвън линейки.
Асансьори, претъпкани ...
Ще паднат ли маските?
Моя съдба тъй горчива и сладка,
колко обич в сърцето пося,
както може единствено майка!
Ти предаде на своите чеда, ...
Улица
когато минавах сам сама,
ти свъси вежди неохотно
и направи се, че не
виждаш стар познат? ...
Вълна в дълбочина
не дава капка да провре
дъждът, с горещините спорещ –
на сянка си му е добре.
До корена застанал бобър, ...
Следвайки елфическите руни...
аз узнах за светлият ти знак
и настроил влюбените струни
свиря и мечтая пак, и пак.
Прекосявам дните неизменно ...
Катана
и светиш с твърдия си блясък,
и никой земен крясък
не може да те трогне, знам…
И твоите сълзи червени са почести – ...
Понеже съм създадена от плам
не мога да мъждукам. Вощеници
край мен рисуват сенки многолици,
а аз изгарям. И гневът ми ням,
отприщи ли се в яростни пожари, ...
така, че всичко да трепти,
сякаш с теб се свързва,
никога не ти омръзва,
пропило тихо дните ти, ...
Отключват се вратите на душата
пронизало сърцето ми преди.
Перо от ангел даром изпрати
от небеса – да ме омае мило.
И потопено в тихото мастило ...
Полет
яда ми към хората и към света.
Седящи на пясъка
празни
омразни ...
Същата
Аз ли съм това?
Макар че духът е същият и усмихвам се:
Колкото - толкова, каквото - такова!
Очите са същите, макар да виждат различно, ...
арфите от звездни висоти.
В искрено изгряващи мечти
отговорът тайнствено се скита.
Новата надежда днес полита, ...
Дойде декември и душата му е бяла
сънува сняг градът ни и с ръмежна жал,
врабец притихнал в мокри клони се е сврял.
Оплаква златната си есен на раздяла.
А тя, с любов и нежност топлина раздала, ...
Ето ме
вперила поглед към сините небеса.
Накъде съм се запътила от заранта
към новите ми 365 дни от моите лета.
За някои съм същата, за други съм дама, ...
Огън в камината
и отпивам глътката Мерло.
Пред камината напалена
горчи и това вино.
Пламък извисява се оттам ...
Първият Екзарх
възкръсне България за нов живот.
Екзарх Антим Първи
Баща му го е кръстил Атанас.
На двайсет в Хилендарската обител ...