Поезия

253,1 резултата

Седнах

Седнах на бара по принуда
с някаква френска каракуда.
Мерси, мерси, бон жур, мадам-
от вестниците туй го знам.
Е, да, ама така не става... ...
447 1 1

Мълниеносният мъж

МЪЛНИЕНОСНИЯТ МЪЖ
... библейска тишина виси
върху софийските квартали –
как искам твоите коси
ветрецът с обич да погали, ...
386 3 3

Някой си Февруари

Ден като всеки ден,
ден във който си до мен!
Може би е озарен,
с нещо мъничко - благословен!
Една целувка, ...
372 1

Къде са героите

Героите ни днеска са в сандъци
или висят портретно по стените.
Дали не сме душевни дребосъци,
вървящи сляпо все към бъднините?
Почитаме ги със зари и слово, ...
562 7 7

Конниците на апокалипсиса

Да беше паднал тежък гръм,
порой да бе отнесъл световете
или да беше мъртъв сън
за смерчът зъл вилнял нощес в полето,
а то копита на коне, ...
828 6 19

Контрасти

И доброто и злото са вътре във нас,
съществуват на етапи с временна перманентност,
няма понятие вечно за власт,
която постоянно да свети.
Има ли напредък без грешки, ...
229

Има дни като утрешния

Има нощи като тази
Има нощи като предишната
Има нощи като следващата
Наливаш розе
Палиш цигара ...
353 1

Вятър

В клетка ли съм.
Какви са тези решетки.
И зрънца са ми сипали.
И вода в паничката.
Уж всичко си имам, ...
236 1

Котешки Хора

В света има тайна, укрита от злото,
Но знаят я всичките котки на двора:
Снегът и студът ги не плашат, защото
Зимуват в сърцата на "котешки хора".
Вървят с лекота по корнизи и мрежи, ...
614 5 6

Стихотворение на Прима виста

Душата ми е звезден чар,
събрал паметта на хиляди вселени,
и цялата съм обич и любов...
как искам да я раздам на всички...
да имат вярата за нов живот, ...
492 1 2

***

Нощес ликът ти, свидна моя, ален е,
а вятърът е вълк – от болка луд,
разлайва всички кучета от студ,
все тъжни псета – нивга непогалени.
Нощес площадът пламва. И огромен е. ...
245

Хайку

Софийско поле.
Леден вятър.
Бесило!
363 8 7

Предпролетно

Ти си съвършената, зелена трева
осолена с безброй маргаритки..
Разпилявам костите на сърцето си в леглото ти,
а всяко утро дрънчи като консервена кутия
вързана за опашката на котка. ...
392 9

Денят

Денят ме застига,
изнервен и блед
завивките дърпа нагоре.
На първото място,
на първия ред ...
562 3 4

Любовно

Нямам време да живея лошо,
нямам време за безумия в аванс,
не желая куп фалшиви прошки
на злосторниците покрай нас.
Ако можеш, ти не си поддавай ...
401 1 2

Отчаяние

Отново от нула съграждам живот непотребен
с отломки от щастие, голи надежди, мечти
Сизифовски труд непосилен на крах е обречен
Какво ли изплащам жестоко ти Боже кажи!
И нямам веч сили, желание и воля челична ...
392 1

Преглед на съботния печат

ПРЕГЛЕД НА СЪБОТНИЯ ПЕЧАТ
Моите дни са пехота – кашици, бронирани в сиви армейски шинели,
моите нощи на черни дивизии в марш на скок се изтеглят в зори,
в стогодишни войни, озарен от шрапнели, не вях знамената си бели,
не наемен войник аз умирах – бях щастлив – че не мрях за пари, ...
354 1 2

Сигурно пързаляне

Когато студ скове земята,
кога треперят ти краката,
зъбите тракат, щипят бузи,
навлякал анцузи и блузи,
и чорпогащници безчет, ...
356

Път към сърцето

Когато откриеш една
частица от теб в друго тяло,
това е от Бога врата
и път към сърцето ти цяло.
Събрал си посоки в едно ...
374 1

Жива съм

Триста години вече вървя по тази земя,
Колко болка, убити мечти, омекнали колена,
в море от сълзи съм се давила,
от върха в бездна бездънна пропадала,
и пак и пак всеки път ръка протягала ...
499 5 11

Една дата не побира Любовта

Какво е ден един на Любовта
пред пълната година със такава,
в която огънят гори в плътта
и е изпълнена със празнична наслада?
Ако ти трябва ден такъв един ...
400 2 8

И възпяват бесилото твое в захлас...

И възпяват бесилото твое в захлас
онзи гарван с очите огромни.
Февруарския, ледния, кобния час,
но България с друго те помни.
Със звезда на челото ти, с погледа син ...
392 2 4

Размисли за Апостола

Всеки наблюдава света
през свой собствен прозорец,
чрез който личната му Душа
с Времето си говори.
Романтиката днеска е приземена, ...
249

Принцът на мрака 1997

Победител дали съм? Не зная сега.
Но след ден или два, ще узная.
Има сила, но има във мен и тъга.
Ала всъщност не идвам от рая.
Вижте моите воини - зад мен са, безброй. ...
267

Светлината си отива

Отново съм тук, да, пак същият –
объркан, тъжен, самотен!?
Хленчещ, търсещ лесния път...
но той е най-трудно намиращ.
А любовта, тя в мен е, изгаря ми живота. ...
317 2 4

Момичето със тъжните очи

Ще ти разкажа за момичето
със тъжните очи...
Момичето на чиито устни
усмивка винаги стои.
Тя носи кръста си ...
384

Сладкарка в магазина

През един мисловен ден - задълбочен,
припомних първият си момент!
Ден, в който всичко се промени,
Ден, в който не значеха нищо-
суми, дела, пари и свободи. ...
366

Апостоле

Апостоле
Ти на бесилото край София не умря,
обесиха те, но остана в нас твоята душа.
Една душа като вселена голяма,
други като тебе, апостоле, няма. ...
477 3

Кон

Конен впряг,
кален друм...
Пръхтене,
пот,
избива пяна ...
439

Левски

Правдата беше твоята цел,
избави раята от слепотата!
Будителю гениален и смел -
показа пътя към свободата!
В една доста деспотична държава, ...
542

Бели циклони

БЕЛИ ЦИКЛОНИ
На поетесата Мария Донева
и книгаа ѝ „Боядисвам в бяло лятото“
Вчера си купих една стихосбирка.
Вече чета я – отзад напред. ...
422 2 2

Аз още те...

Аз още те помня…
Аз още вървя
по безкрайните лунни пътеки.
Аз още скърбя…
И мира аз нямам от старите грешки… ...
331 2

През счупените прешлени на времето

Хлъзни се по гръбнака на времето
слънчево зайче в парашут превърни.
Кацни до морето ни, онова зеленото
с търмъче за пясък смеха ми изрови.
Сложи ме да легна във веслата ти. ...
364

За Левски

Защото днес така ми се мълчи,
а и не знам какво ли ми се казва,
бесилото на всички ни личи,
предателството как тежи и смазва.
Забравата разкъсана за миг ...
410 5 8

Дяконе...

Нужен си ни, Дяконе!
Поне за миг, поне.
Балкана, оня, стария
отново те зове.
Нужен си ни повече, ...
527 5 8

По пътя между Лондон и Шанхай

Откакто си изключихме бушона…
И шалтера си дръпнахме докрай.
Очаквахме – да почне и купона –
септември да превърнем в месец май!
Но месец май – отдавна си замина… ...
388

Щастие на парцали

Кога започва да вали
и да побелява бора,
отляво в моите гърди
се вдига тежест и умора.
Земя с небето се слива, ...
384