Стихове и поезия от съвременни български автори
В творбите, дето пиша ...
по воля Божа висша, трудът ми има смисъл,
към него ли се върна, плода му там ще зърна
и с радост ще пожъна, с лъчиста светла мисъл!
Една добра повеля, с вас искам да споделя, ...
Молитва през сълзи
и сее не жито, а смърт, без да трепне окото?
Кръвта като лавата пари и грешна се стича,
а в нея загива, от Тебе посято, доброто.
Сънувам лицата на майките в черни забрадки, ...
Чао, училище
с теб за малко се прощавам,
щото слънчице игриво
ме с усмивка поздравява.
И подканя до забрава, ...
Погледни звездите
Толкова са много и така далече.
Коя е най-красивата за тебе?
Коя усещаш, че е твоя вече?
Изчакай докато се появи зората, ...
Моят ден рожден
През тях изминах път нелек,
платих си с бръчки по лицето.
И ето ме подгонила съм век.
Живях достойно и в добро и зло. ...
Чудеса за глупаци
тръпнат мокри липи. Смътен спомен е снощната буря.
И от ледния град цветовете си – светъл зачатък
пазят... Ще разцъфтят в топъл миг, като вдишване кратък.
Влюбен гълъб върти в свойта човчица тихо света ми, ...
Потпури от световната класика
Понеже вече пийнах три в едно,
а мене три в едното ме нервира,
си пуснах Бах, а сетне и Гуно –
и минах окончателно на бира. ...
Влюбена музика
на този обещаващ майски ден,
лъчите ти обличам, ще остана
в най-слънчевия порив, съкровен.
И после по минутите ще тичам ...
Природа
тя е мое огледало
и кротко, умно с мен върви.
Тя пази ме, обича ме,
както аз нея я обичам. ...
Червената шапчица. По Е. М. Ремарк и Йосиф Перец
захвърлила бе шапката червена.
Тъга се стича в чашите с коняк
в умората на гаснещата вечер.
Вълкът е персонажът предвидим – ...
Мяу!
Навярно в някой следващ мой животец ще ми се случи по-добър живот –
и няма да писукам – тъжно коте! – премръзнало във нечий зимен вход,
все ще ме гушне някоя съседка, и – щом напролет слънце напече,
кълбенцето от тихата ѝ плетка ще си търкалям в нейното стайче, ...
Осъзнаване на действителността
Всеки ден – един живот е.
Със съдържание да се изпълни
Е необходимо, за да се
Душата храни, тялото ...
Часовник
все по-бавно премества стрелките
по-бавно
по-бавно
по- ...
Храм
една икона, изпълнила стените.
От нея се усмихваш ти, любима
и кипва ми кръвта във вените.
Не мога повече от теб да искам - ...
В катафалка
Ходех по купони -среднощни, алкохолни, оргии!
Вдигах наздраве, палех си цигара от цигара,
играех си на воля, с танца на живота!
Как да кажа, че е време, време за промяна? ...
Още съм тук!
ти се обърна и просто замина.
Още морето изглежда си същото,
някак обаче е сякаш намръщено.
Ти ли разплака морето, кажи, ...
Дъждовна каляска
че съм щастлива в тази водна фаза.
И капките дъждът ще ми пришие,
по мене как блестят, сам той го каза.
Вървя засмяна в празничната дреха, ...
Другият наш живот
Защото в реалния все нещо не ни достига,
все обувката ни стяга и важното ни липсва.
Нещо празно остава и сами го дописваме
и пишейки, с рими изживяваме мечтите си. ...
Среща с мистерията
и тя дойде от север
в образа на катерица,
тичаща из гората и събираща ядки.
Тя ме накара да помисля ...
Един за друг
на пъзела частичките редихме.
Подхождаме си, даже несъмнено,
издирваме се в топло и студено.
Прехласваме се по еднакви теми, ...
В памет
с мисли или друго да помогна,
в крясъка ти болката видях,
но исках да я смажа безусловно.
Отиде си без време в светлина, ...