247 109 резултата
Маскирани мъже на Сирница
по улиците вдигат гюрултия,
във вълчи кожи като глутница
звънци на кръста бият - халосия.
Участници са в обредни игри ...
  269 
Краде се като за последно,
тревожа се аз за слабите!
Виждам, че живеят бедно,
за тяхна сметка грабите!
Затова те си мрат като мухи, ...
  224 
Хладна, тиха, лятна сутрин
детски смях и дъх на море - няма друго.
Тъй е вече пети ден - изгорял и отегчен.
В точната пропорция да се шляе моят ум.
Това опасно оръдие на духа, ...
  396 
Семейният дом, изграден със любов
и с покрив от общите спомени скъпи,
където под нощния хладен покров
прибираш се морен и прага пристъпил
законният сродник посреща те с жест, ...
  183 
...
Снощи моя приятелка във ФБ написа:
„Лека нощ, неспокоен свят!“

А как ми се иска да бъде орисан
красивият, земен наш необят ...
  142 
Копнея за обич както огън обича.
Бурна и страстна, изгаряща тяло.
От нея сълза по лицето се стича.
При нея и двамата сякаш са цяло.
Все още не зная къде се намира. ...
  460 
Събудих се на петдесе(т)…
налива щедро Господ време
и сметката ще донесе.
Какво очаква се от мене?
Дали се чувствам помъдрял? ...
  320 
СНОП СЪЧКИ ЗА КЛАДА
Веднъж ме срещнаха житата,
оплискани от топла кръв.
В стремежа си да бъдеш пръв
навярно си ранил зората. ...
  415  10 
Загубил чувството за светлина,
живея с надеждата за среща,
с която мрака да сменя
и преброя стъпките си грешни.
Колко пъти в дните си греших? ...
  397  16 
А по небето пилигрими
на поклонение вървят.
Звездите – станали незрими,
не осветяват пътя свят.
И този изгрев руменѝ, ...
  233 
Няма ден, в който да ме забравиш,
и да не ми напомняш, че съм ти длъжен...
Душата даже да ми извадиш,
не ще узнаеш дали съм тъжен...
Аз теглото си сам го тегля. ...
  188 
Понякога греша и е нормално.
Понякога съм даже нетърпим.
Понякога изказвам се банално.
Понякога съм истински раним.
Понякога дори и не разбирам. ...
  198 
ПЕЧАЛНИЯТ МЪДРЕЦ НА ВЕКОВЕТЕ
... понеже много бързо го живях, към своя край животът ми се носи,
Еклесиаст ми стри на пух и прах ченгелите на простите въпроси –
щом всеки жив човечец ми е брат, защо добрите дни тъй не дойдоха,
защо и аз бръмчах на този свят? – пчелица в гмежната му суматоха, ...
  536 
Бързо се върнах, май ви е скучно без мене,
пък живеете в това свръх, свръх лудо време?!
Недоволствате а, а имате всички мечта за палат,
Вагизал, Дегазин, всичко наред е отпред и отзад!
Ергенът оказа се свестен, предлагат му моми плесен, ...
  333 
семейство - свѝше
дар вълшебен и товар -
с любов захлѐбен
  350 
" За дявола изпей ми нещо! "
владетелят ми заповяда.
О, той на този пир най- вещо
в компанията Ви с наслада
със сто гърла до небесата ...
  266 
Твърде още млад съм да разбирам
всичките неписани човешки правила.
Болезнено млад съм, все още събирам
мебели за своята необзаведена душа.
Неприлично млад съм, чувам, още. ...
  237 
На вятъра обречени мечтите си даряваме
и вярваме, че вечно с тях ще оживяваме.
А вироглав, бездомен и безумно палав
животът безпощаден ни помита като хала
и като пилци ден след ден ни разпилява... ...
  516  19 
Пясъчен часовник
На А.
Пясъчен часовник на стария ми скрин седи
Събрал е прах и от пръстите ми няколко следи
Отдавна песъчинките лежат в покой, ...
  481 
ЕДИН РАМБО В СОФИЯ
Понеже съм отвсякъде бат Рамбо! –
мъжественост и чар, пък и финес,
във София – със бързия през Ямбол,
домъкнах се при тебе, Владe, днес. ...
  488 
ПРЕКРАСНИЯТ УЖАС
... когато в твоите писма
заровя тежките си пръсти,
и вятър – тръни на валма –
из мене спомените дръсти, ...
  214 
От долната земя си нося стих,
един такъв ръбат и непокорен,
сама изтръгнах жилавия корен,
а уж веднъж за век го посадих.
Отровна почва, там не е за мен... ...
  255  10 
На остров в Северно море
където нищо не расте,
битува викингски народ
суров, но приказен живот.
Тун няма кучета, коне ...
  379 
Понеже аз не бях заклет ерген,
а гледах вечер всеки ден “Ергена”,
у нас поканих мацки онзи ден,
с презумпция… така да се оженя.
Извиках три съседки аз у нас: ...
  354  24 
ПЕСЕН ЗА СОЛЕНАТА СВОБОДА
Не вятър – биволи мучат.
Небетата над мене скърцат.
Вълната гъне бичи врат,
захапва камъка разкъртен. ...
  193 
Разсъмване ...Сюрия птичи трели
формират превъзходна ранна меса !!!
Достигат свойте начертани цели,
а ти - безпомощно се питаш:"Кой си?","Де си?"
Не скъсал още с приказния сън, ...
  243 
Със коли и униформи,
тичаме насам, натам,
нови причудливи форми,
на съвременния срам.
За пари и за предмети, ...
  268 
Навън е приказно красиво,
навън са пролетни цветя!
Душата иска мълчаливо
целувката на любовта.
Във утрините нежно сини ...
  184 
Понякога ти срещаш две очи
и огънят във тебе се разгаря.
Минава време – мигове едни,
разбираш – тя илюзия голяма.
Нареждаш пъзели един до друг, ...
  168 
Живея на средата на живота -
началото е черно-бяла снимка,
а краят е последната ми кота.
Живея като негова любимка.
С усмивка всяка сутрин го прегръщам, ...
  215 
Телефон все ни свързва. Телефон ни дели
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Текст: Ваньо Вълчев
Изп: Васил Найденов
Комп. Тончо Русев ...
  567  13 
ПРОСТРАНСТВАТА, КОИТО НИ РАЗДЕЛЯТ
Нима приключи всичко вече
и неусетно сякаш изтъняват
дъхът на прасковена вечер,
цветът на тъмноликата тинтява? ...
  506  11 
Поканих те в живота си - последният.
Защото няма вече да се преродя.
Пак разговарям само с ехото - поредното
и с боровете черни на нощта.
За бялата ти шия аз мечтая - ...
  570  14  17 
МЪЖКИ ПОКЛОН
Ако ти си вода, аз съм въздух, вихрушки и огън.
Заора през пустини паметта ми за обич и род.
Аз те викам за свяст и за съвест – без дъх, в изнемога.
Аз те искам – ела – да дадеш на духа ми живот. ...
  1461 
Енергия
Изтръпвам когато те докосвам земя родна
и усещам пръстта ти в мойте груби ръце.
Обичам те, покланям ти се, искам те свободна
и прекланям се пред теб, падам на колене! ...
  236 
Къде е свободата, ли? Не зная.
Тя, няма дом с блиндирана врата.
Няма снимка за да я позная.
Чувал съм, че често е сама.
Понякога се крие без причина. ...
  252 
Тя идва по пътека от мидени черупки,
и стъпва много тихичко, едва,
като видение, с копринени обувки,
с разпуснати коси, и сам сама.
Огряват я лъчи от нетърпение, ...
  251 
Нима мигове--заблуди
будят часове различни?
Този цикъл пълнолунен
шепне с устни на обречен.
Току облаци се юрнат! ...
  565  14 
Небето се разбуни и сви вежди...
Все от Дионис ритон и посипа всичко с капки за пир...
Листата, извити в своята изяшност се окъпаха в този благодат...
Дърветата се олюляха замаяни в сладка омая...
Чадъри като брони се опълчиха на облаци сиви... ...
  169 
Очите ми за нови начала
проглеждат с изгрева на чудесата
и светъл лъч сега като стрела
в сърцето ми се впива с топлината.
Проглеждат с изгрева на чудесата ...
  269 
Предложения
: ??:??