Разби се денят като скъп порцелан,
предаде на клоуна тайния знак,
съблече го цял по частица от свян,
по лист от предписани мъдри слова.
Сега погледнете очите му - ден ...
По разплаканите чашки на цветята
в огледало се оглежда моят ден,
разтопява се, разкаяна тъгата,
в аромата на любим градински чай.
И, с предчувствие за нещо обратимо ...
