Изкуството живее
Изкуството живее
Не в театъра, наречен публичен живот,
Не пита, колко дълго си се учил,
Колко изпита си взел и колко си богат,
Затова твори в безсъние,
Твори, когато си в несвяст,
Хвърли на вятъра си думите,
На пясъка чертай
И остави следите да отплуват.
Морето не остава никога еднакво,
Не пощадява дъно, нито бряг,
Така твори и хвърляй думите,
Изписвай грешки,
Ставай някога за смях,
Но винаги надигай
Онзи глас, който
В тъмнината на луната се спотайва,
Който с облаците плува в светлина;
Герои са актьорите, но не в театъра,
А в прашните пространства на града,
В онези скътани местенца,
Насред пустош или
Вдън гора,
Насред брега от камъни затворен,
Но уверен винаги в мощта,
С която ще събори,
Ще претвори стените
В пясъчна и нежна мекота.
В кръвта твори,
Твори, когато си самотен,
Когато парят хиляди усмивки
В пещта на радостта.
Издигай мидена стена,
На пясъка пиши и вярвай,
Че дори да не остане
Ти си дал –
Опитал си
И си живял.
© Димитрина Димитрова All rights reserved.
