Apr 9, 2013, 9:51 PM

Изкуството живее 

  Poetry » Other
1001 0 4

Изкуството живее

Не в театъра, наречен публичен живот,

Не пита, колко дълго си се учил,

Колко изпита си взел и колко си богат,

Затова твори в безсъние,

Твори, когато си в несвяст,

Хвърли на вятъра си думите,

На пясъка чертай

И остави следите да отплуват.

 

Морето не остава никога еднакво,

Не пощадява дъно, нито бряг,

Така твори и хвърляй думите,

Изписвай грешки,

Ставай някога за смях,

Но винаги надигай

Онзи глас, който

В тъмнината на луната се спотайва,

Който с облаците плува в светлина;

 

Герои са актьорите, но не в театъра,

А в прашните пространства на града,

В онези скътани местенца,

Насред пустош или

Вдън гора,

Насред брега от камъни затворен,

Но уверен винаги в мощта,

С която ще събори,

Ще претвори стените

В пясъчна и нежна мекота.

 

В кръвта твори,

Твори, когато си самотен,

Когато парят хиляди усмивки

В пещта на радостта.

Издигай мидена стена,

На пясъка пиши и вярвай,

Че дори да не остане

Ти си дал –

Опитал си

 И си живял.

© Димитрина Димитрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??