ГФСтоилов (ГФСтоилов) - Works

21 грама 🇧🇬

Хапят ли мъглите в тихите утрини, когато се пробуждаме и докосваме светлината с очите си за последен път...
В гората тежка влага се спуска, като сълзи от дърветата, които тъжно въздишат и тъгуват на раздяла...
Някой се киска неудържимо в мъглата. На кого ли? Може би на края на мечтите...
Знае ли няк ...

ГФСтоилов

Essays » Others

2009-04-29T21:15:04+03:00 1.7K 1

Сълзи в дъжда 🇧🇬

За един паднал ангел в мрака...
1.
Когато тишина се застели, мека като завивка, и всеки шум уморен заспи, онази самотна минута иде и безмълвно застава в ъгъла на стаята.
Наредените в равна редица свещици затрептяват и слабите им тела отблъскват мрака към стените, където започва да се гъне в призрачн ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2009-04-19T22:47:18+03:00 1.2K 4

На Елизе 🇧🇬

1.
Елизе беше дъщеря на утринния вятър и на звездния шепот.
- Родена от допира им, от мига на тяхното сливане в пространството и от песента, родила се в този момент.
Тя често си повтаряше това и обичаше вечер да остави вятъра да я гали, разпилявайки косите ѝ под сребърните тонове на звездите, грейна ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2009-04-18T20:41:27+03:00 1.5K 1

Назад по течението 🇧🇬

Денят течеше както обикновено на острова и единственият хуманоиден заселник там се опитваше да разпали огъня, който принципно поддържаше непрекъснато, но често забравяше да подклажда и обикновено се превръщаше само в една купчина от тлееща жар.
Човекът, без да спира работата си, бе влезнал в спор съ ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-17T16:50:15+03:00 885 1

Заспи, ангеле, преди да се събудиш 🇧🇬

1.
В стаята беше тихо.
Или почти тихо, защото следящите състоянието на пациента уреди непрекъснато цъкаха и премигвайки сменяха режимите си на работа. Също така се долавяше и капенето от подаваните разтвори от двете системи - накрайниците им се впиваха като нокти в двете ръце под тях. Но освен това ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-15T17:15:53+03:00 1K 1

Коледна песен 🇧🇬

1.
Сюзън точно слагаше масата за вечеря, когато телефонът иззвъня. Отивайки към него, тя погледна часовника, отбелязвайки си наум, че часът е осем без десет и е вече късно, за да бъдат безпокоени.
Преди да вдигне слушалката, той иззвъня още един път.
- Ало? – каза тя, като в същото време влезе мъжът ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-08T14:07:15+03:00 1K 1

Безкрайност в сън, като сън в безкрайност 🇧🇬

Кралицата е в сянката на смокинята, пазила в жаркия ден тялото ѝ от палещите лъчи на слънцето.
Вятъра, появяващ се винаги привечер, развява леко къдриците на косите ѝ, оставена днес пусната и без тежката украса - само няколко цвята са вплетени в тях, като на всяко листо е поставен млечен бисер.
Тънк ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-04-07T12:50:52+03:00 1.1K

Звездите, които се отразяват в океана на времето 🇧🇬

Какво ще са нощите, ако ги няма звездите, ако ги няма мечтите и ако ги няма очите, които да се взират в тях?!
Ще са толкова празни и пусти, сякаш са остров в океана на самотата, който никога няма да има своя заселник, корабокрушенецът, който да се разбие в тях и да ги открие.
Ще бъдат нощите студени ...

ГФСтоилов

Essays

2009-03-22T18:14:49+02:00 1.8K

Спомени се носят към небето 🇧🇬

Дайра вървеше покрай насипа, превила се срещу силния вятър и се канеше да премине празното пространство между пресечките на двата квартала. Веднъж преминала, стените на отсрещните сгради щяха да ù дадат малко повече защита срещу блъскащия я вятър. Тя се огледа - беше пусто - сниши се и приготви авто ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-13T18:47:15+02:00 1.1K 1 1

Quantum satis* 🇧🇬

„Глупакът просто е човек, който мисли другояче"
(А. и Б. Стругацки „Времето на дъжда")
* * * * *
Плочaта стигна до края и автоматът я върна отначало. Свилия се на големия фотьойл мъж дори не погледна към грамофона, макар да започваше да слуша същата музика за четвърти път днес. Просто продължаваше д ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-12T13:21:35+02:00 999 1

Хвърчила се реят в небето 🇧🇬

1.
- Иса! Иса, тук ли си? – гласът на дона Октавиа бе с лека нотка на раздразнение, нещо крайно необичайно за нея. – Иса, моля те, идвай по-бързо!
Исабел излезна измежду гъстите клони на храстите, които до преди миг сякаш бяха нереални, обхванати от трептене и странно призрачно избледняване на цвето ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-11T18:08:42+02:00 1.2K 1

Последният прилив 🇧🇬

„То бе една малка, малка лодка - която по залива тръгна.
То бе едно храбро, храбро море - което навътре я дръпна.
То беше една хищна, хищна вълна – която с език я прегърна.
Така не разбраха големите кораби – че моята лодка потъна.*
Вятъра съвсем леко се усили, което нагъна още повече морето пред сед ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-10T13:45:22+02:00 1.1K 1 1

Слепота 🇧🇬

1.
Тунелите бяха потънали в сенки. На няколко места имаше пукнатини и струеха снопове светлина, но бяха толкова немощни, че на около метър се топяха в тъмнината. Тези слаби пробиви на светлината бяха едва в начало на тунелите, навътре всичко вече бе потънало в непрогледна им неизвестност.
Дълго се ч ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-08T13:49:03+02:00 993 1 1

Нарисувай на небето звезди 🇧🇬

Слушай, сега ще ти разкажа за времето, когато нощта стана вечна и всички звезди паднаха в безкрая. Oт тогава за нас няма вече сутрин и ден, а само мрак и тъмнина. Изчезна светлината отведнъж, изсмука я бездната. Сега само понякога въздухът ще заискри от студ, кристален и пронизващ, такъв го знаеш и ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-07T12:23:16+02:00 1.4K 1 2

Слънчева лодка 🇧🇬

1.
- Кога ще тръгваш?
- След три дни. Може би след четири.
- Дълъг ще e пътя, че и самотен!
- Но пък е интересно - представи си само как се рееш сам в космоса, носен от слънчев вятър - възхитено заописва по-младият от двамата мъже, безгрижно поседнали на дървената веранда на къщата. ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-06T00:00:06+02:00 1.2K 1 1

И роди се ангел 🇧🇬

Ако животът е море и дните са неговите вълни, които идват и си отиват, а спомените са пристанища, то е добре да имаш пристан, в който да се завърнеш - си мислех в някои дни, когато Слънцето не бе така ярко и горещо, а едва пробило облаците, и корабът се носеше в пълна хармония с водата и вятъра. В т ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-04T21:17:05+02:00 922 1 1

Живот след смъртта 🇧🇬

Събуди се като последен в редицата, безкрайна редица, виеща се напред. Първото нещо, което осъзна, бе, че е гол като охлюв, без нищо по тялото - лъснало голо сред нищото. Прокара ръка по главата си - беше гладка като стъкло. Не разпозна нито ръката, нито тялото си, сякаш не бяха негови, а нечии чужд ...

ГФСтоилов

Prose

2009-03-03T14:46:33+02:00 746

Последният ден 🇧🇬

Слънцето грееше кротко в есенния следобед, времето все още беше топло, но листата пъстрееха и тук-там вече окапваха. Далече, много далече напред се виждаха гърбовете на последната планина. Някъде оттам започваше тесния път към това място, който рядко биваше използван и още по-рядко можеше да бъде на ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-03-01T14:29:15+02:00 1K 3

Пропуснати мигове 🇧🇬

.... и мрак ще облее земята, за да скрие страха в сърцата на тези, които ще бъдат изгубени в мрака завинаги...
* * *
Кристина отвори прозореца и седна на широкия му перваз. Свеж океански въздух нахлу в стаята и леко развя косите й. Нощния хлад я погали и тя настръхна, но й стана приятно от допира му ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-28T17:54:27+02:00 989 1 2

Плачат ли на раздяла звездите 🇧🇬

- Слушай, дядо, сънувах странен сън - каза момчето.
- Ъхъ - безучастно каза старецът, кърпейки рибарска мрежа пред малката си хижа на брега.
- Не, не, слушай! Този сън е хубав. Сякаш беше наистина! - възкликна то и заразказва бързо, преди споменът да е избледнял заедно с настъпването на зората.
Дядо ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-27T22:57:32+02:00 1.1K 4

Драконът и розата 🇧🇬

Корабът леко се поклащаше от вълните, които с въздишка се разбиваха в тялото му. Топъл вятър издуваше платната, а слънцето вече падаше към хоризонта и потъваше в постелята от красиво оцветените облаци, спуснали се като завеси в далечината. Денят бавно и величествено си отиваше, отшумявайки с цветове ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-15T21:46:48+02:00 1.3K 1

Скитникът и звездата 🇧🇬

( песен, изгубена в нощта )
Вечерта се спускаше плавно по склона на голямата планина. Сенките бавно се удължиха и се плъзнаха като хищно търсещи пръсти из гората. Заглъхнаха една по една обичайни крамоли на горските жители, огласящи цял ден гората и всички се приготвиха за сън. Скоро щеше да се стъм ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-02-04T21:19:30+02:00 1.3K 1 3

Родена от жар 🇧🇬

1.
Крилата на пламъка сътвориха вятър - могъщ и горещ. Ина усети допира му върху лицето си и си помисли, че тази стихия може да изгори всичко наоколо. Дори и нея.
Изплаши се, когато разбра, че той иска да я докосне с пръстите си, плъзнали се към нея като огнени камшици.
- Моля те, иди си - каза тя и ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-01-31T18:55:13+02:00 1.2K 1 2