ГФСтоилов (ГФСтоилов) - Works

Писмо в бутилка 🇧🇬

"И смъртта, най-последен враг, и тя ще бъде унищожена."
Първо послание коринтяни 15:26
Късно вечерта Алтар запали няколко свещи и се загледа в трепкането на пламъците им. Навън вятъра от север започна да навява пясъчната си мъгла и със сигурност на сутринта хижата ще бъде затрупана от купчини пясък. ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2012-01-17T13:50:25+02:00 1K 1 4

Светлина 🇧🇬

Тя беше дъщеря на Севера - с нежна кристална душа, скрита в крехката обвивка на леденото ѝ тяло. Денем обичаше да бъде сред снежните полета на бащината империя и да участва в играта на ветреца по разпилялата се навред безкрайност. Нощем се прибираше в двореца, завиваше се с космическия студ, сковал ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2012-01-05T17:45:52+02:00 902 2 1

Цялата вселенска доброта 🇧🇬

1.
Конят се запъваше в преспите и извиваше глава пред виелицата, но не спираше, сякаш усетил, че трябва да помогне на стопанина си. Тежко стъпваше, яко опъваше и бавно напредваше с впряга между огъващите се пред свирепия вятър борове.
До него крачеше човек, също склонил ниско глава, криещ със заскре ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2011-12-25T22:15:12+02:00 1.1K 1 11

Нищо друго, освен малко повече време 🇧🇬

„Какво е времето – нещо, което преминава без да обръща никакво внимание на човек, но за което човека дава цялото внимание на живота си.”
1.
Айдън чакаше влака си за града. Беше едва седем и имаше около час път, за да бъде точно в осем и половина на работното си място. Около него сновяха десетки хора ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2011-12-14T09:41:44+02:00 1K 1 5

Пясъци и вятър... като забрава! 🇧🇬

„Не извика. Падна бавно, както пада дърво. Нямаше дори шум, заради пясъка.“
Антоан Дьо Сент-Екзюпери „Малкият принц“
1.
Залезът кърваво се стече върху далечната дюна и украси набръчканата ѝ кожа с цвета на умиращия ден. Само малко още и пустинята щеше да си отдъхне от мора на изпепеляващото слънце. ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2011-10-30T13:09:30+02:00 2K 1 3

Нищо котешко не ни е чуждо 🇧🇬

- Времето, което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна.
- Времето, което съм изгубил за моята роза... - каза малкият принц, за да го запомни.
- Хората са забравили тази истина - рече лисицата. - Но ти не трябва да я забравяш. Ти ставаш отговорен завинаги за това, което си опитомил. Ти си ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2011-10-11T15:50:55+03:00 1.1K 3

Старите пътища са изгубени 🇧🇬

„Има някъде тъмна стая, без нито една искра светлина да прониква в нея. Тук винаги е тежка нощ, черна и непрогледна, тежаща колкото може да бъде една цяла вечност.
От мрака между стените ѝ подухва леден вятър, сковаващ всяка мисъл, промъкнала се с идващите, свела ги в преклонението на смъртния страх ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2011-09-21T14:38:59+03:00 1.2K 2 2

Моето безсмъртие 🇧🇬

1.
Тя вървеше по улицата с безброй магазини. Спираше се и разгледаше стоките на витрините - измамно лъскави, така фалшиви с изкуствения си нереален вид. Не ги намираше за нещо интересно, просто убиваше време.
Или май времето я убиваше?
Повече внимание обърна на витрините. Някои от стъклата бяха мръс ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2011-08-14T17:35:54+03:00 893 2 2

Орлите летят винаги свободни 🇧🇬

1.
Хората мълчаха.
Отрядниците на групите стражници гледаха със студени очи в тълпата и търсеха евентуални нарушители, но такива за тяхно съжаление нямаше. Присъстващите не бяха от онези неблагоразумни хора, които си позволяваха да дадат свобода на чувства и мисли и да се изкажат против режима. Подо ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2011-06-24T09:54:14+03:00 1.1K 2 6

Пламтящи сънища 🇧🇬

1.
Ръждива повърхност, обгорял от край до край хоризонт.
Местното слънце разтапяше като кипнало олово атмосферата и я прогаряше с всяка своя капка.
Ята от объркани същества сновяха в ужасяващия хаос и умираха под палещите въздуха водопади от пламъци.
Стан се намираше в този огнен ад, без да знае как ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2011-02-05T16:08:44+02:00 859 1

Някъде, където времето вече го няма 🇧🇬

„Онова, което наричаме Време, е подвижно нереално отражение на вечността" (Платон)
1.
Тъмносиният автомобил се носеше по магистралата. Управляващия го Матиас С. Тоун с лекота задминаваше рядко срещаните други коли, пътуващи в същото направление. Мат не обичаше да кара бързо, но липсата на интензивно ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2011-01-26T13:27:56+02:00 1.1K 1

Живите мъртъвци Фелис ще ги събуди 🇧🇬

1.
Тимоти вървеше приведен срещу дъжда, идващ насреща му. Не можеше да нарече приятно мокрото усещане, което само след пет минути на открито вече чувстваше по цялото тяло. Не се остави на емоцията да развали настроението си заради един обикновен дъжд. Все пак беше петък вечер – неговата вечер. Отива ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2011-01-16T23:54:45+02:00 991 2

Сънува ли вълци луната 🇧🇬

Виелицата променяше образа на полето и неуморно хвърляше върху гората плътни облаци от снежен прах. Въздухът натежаваше от снега, падал целият ден, но сега вече не се знаеше дали вали или само вятъра го развява.
Беше студено. Убийствено и смразяващо, както само свирепата зима може да бъде. Северният ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2010-12-29T15:20:13+02:00 1.1K 1 2

Измерения в безкрайност 🇧🇬

1. Първо измерение
Плоскост - свят от проста и равна повърхнина. Равна, колкото може да бъде изравнена една безкрайност.
Светлината е оскъдна и едва промъкваща се през тесните пролуки, в което времето равномерно тече. Тук няма минало, няма бъдеще, има само едно вечно „сега“ на момента. Липсваха разк ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-12-14T14:33:40+02:00 1.3K 1

Вой 🇧🇬

Снегът превръщаше цялата долина в еднообразно бяло поле. На някои места имаше ниски храсти, оголели през зимата до грозно стърчащи чукани, но сега и те бяха затрупани и превърнали се в малки снежни купчини.
Снежната виелица завари пътника точно насред нищото. Вятъра го блъсна грубо и силно в гърба и ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2010-12-05T22:35:25+02:00 893 2

Сън, обвит в бял сатен 🇧🇬

1.
Трудно се върви, когато пътищата ги няма. Умората е всичко, което мускулите усещат, докато тялото се катери по стръмните скали. Мислите ѝ често предателски прошепваха „Откажи се!“, но тя намираше сили и продължаваше упорито напред. Знаеше, че ще е трудно още когато пое по пътя. Но не знаеше, че в ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-09-11T22:02:08+03:00 1.1K

Моите мъртви звезди 🇧🇬

- Какво е да си част от безвремие? - попита сянката с нежния си глас.
- Вечно очакване – отвърна жената в бяло и букет от рози в ръце. - Да очакваш всичко да свърши и да намериш своя покой. По-тежко е, отколкото можеш да си представиш.
- Наистина ли?! Нима не иска всеки да получи вечен живот? Да изб ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-09-03T22:40:41+03:00 805

Кома 🇧🇬

Дълбок сън, най-дълбокият, преди да бъдеш заличен от списъка на живота. Навярно и най-желаното място, където може да се скрие остатъка от умореното съзнание.
Тук вече ги няма рецепторите на болка, която да го кара да страда заради едно или друго от битието. Нито онези фини окончания превръщащи светл ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2010-08-27T22:38:09+03:00 967 4

По-малкият брат 🇧🇬

1.
Когато отвори очи, Ерик остана известно време неподвижен, чудейки се дали е буден или още спи. Винаги така се усещаше в едно междинно състояние на полусън, когато всичко му изглеждаше толкова чуждо и непознато. Но сънят бавно отърси отломките си от съзнанието му и очите намериха познатите белези ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-08-22T18:20:56+03:00 936 1

Лотарията 🇧🇬

Пътник седемдесет и четири се размърда на седалката си. Току що събудил се, той изпита желание да стане и да се протегне, нещо напълно невъзможно в ограниченията при пътуване с космическата совалка. Огледа се и установи, че останалите пътници все още се намират под влиянието на приспивателния наркот ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-08-04T12:47:57+03:00 911 1

Болката... Сълзата... Перлата... 🇧🇬

По идея от книгата „Ловецът на хвърчила“ от Халед Хосейни.
„Има приказки, в които няма вълшебство. В тях се разказва за човешката болка, превърната в скръб.
Има приказки, в които всичко приказно е покрито от пустиня, така както пясък покрива сърцата, потърсили милостиво забравата в нея.
Има приказки ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2010-07-20T14:30:01+03:00 1.3K 1

Към Прохода 🇧🇬

Двете пълзящи фигури стигнаха до почернялата от загниващ мъх ограда и се свиха до нея. Онзи, който беше по-висок, се надигна и огледа полето напред. В полумрака не се виждаше почти нищо, затова той затвори за миг очи и се ослуша. Другия чакаше търпеливо, затаил дъх и не откъсваше очи от пътя, по кой ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-07-11T11:46:27+03:00 914 1 1

Една целувка вода 🇧🇬

„В пустинята живеят хиляди момчета без име, в нея се скитат десетки кервани от и към морето. Всяка нощ се раждат мечти и през всеки ден те биват погребани под жарещите лъчи.
Тук всяка капка вода е безценна, а всеки дъжд е велико знамение. Понякога може да ни се струва, че познава вижданото на една р ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2010-07-06T22:23:16+03:00 1K

Бъдеще, програмирано от миналото 🇧🇬

Внезапно, в бързотечащия цифров поток на световната мрежа, една малко по-сложна програма, се осъзна като нещо различно, придобило собствен облик, сред хаоса на милиардите бита информация. Сякаш прогледна и разбра, че е отделна и различна форма на съществуване, и в електронния, и в обвиващия го външе ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-07-01T16:32:01+03:00 1K 1 2

Измерения сплитат се в гробовете 🇧🇬

1.
Гробът се намираше под някакво дърво.
Или поне ми прилича на дърво в сумрака – си помисли приближаващия се Гриб.
Оказа се, че все пак е дърво. Могилата на гроба под него се виждаше смътно, но нямаше съмнение, че е там.
През последните петдесетина крачки повърхността бе някакво подобие на пясъчна ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-03-25T14:14:57+02:00 1K

Нищо човешко не ни е чуждо 🇧🇬

1.
Със здрача дойдоха и светлините. Така хората наричаха онези цветни газове, които се появяваха в небето, обикновено след залез. Приличаха на ивици пара, но във всички възможни цветове. Някой бе изчислил, че се намират само във въздушния слой между двеста и двеста и петдесет метра от повърхността. ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-03-24T16:23:47+02:00 878

Да съблечем телата си и да полетим 🇧🇬

1.
Повечето от дървета бяха мъртви. Клоните висяха пречупени или отрязани, а чуканите им отдавна изсъхнали.
Валери Алис спря до едно и протегна ръка. Между шуплестата кора долови съвсем слаб и умиращ пулс. Тя погали кората така, както се докосва смъртно ранен – със знанието, че мъждукащата искра ско ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-03-17T23:10:17+02:00 969 2

Милиард хоризонти след края на света 🇧🇬

1.
Мощна светкавица разсече цялото небе и покри с призрачност голотата на равнината, ширеща се чак до хоризонта. Секунда след това се чу и взрива от тежък гръм, разтресъл тишината и топка светлинен отблясък избухна в далечината насреща.
„Светкавицата е изпепелила нещо, върху което е паднала” – каза ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-03-14T22:36:45+02:00 924

Да бъде мрак! 🇧🇬

1.
Черната птица се рееше над боклука от довяни купища листа, останали да гният тук забравени от вятъра да ги раздигне. Беше студено, кално и морко, тук-там пръстта образуваше тъжни локви, заливащи лепкавата каша, събрала отломената на люспи мръсотия от света. Често в тези вонящи на мърша езера се д ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-03-04T22:40:45+02:00 1.2K 3

Нула Време като Вечност 🇧🇬

1.
В клетката цареше тишина – вечна тишина, която се усещаше като плътно покритие във въздуха. Тя объркваше още повече Янек в опитите му да отчита времето тук. Но още в началото разбра, че това е непосилна работа, тъй като светлината гаснеше внезапно и той напразно се ослушваше в мрака, търсейки няк ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-02-19T10:01:28+02:00 1K 1 1

Сънувай ми Утопия и тишината на гората 🇧🇬

1.
Сънищата.
Влад живееше с тях. Понякога дори и в тях, защото заспиваше и времето изчезваше.
В тях понякога летеше, но без да има криле. В тях понякога имаше криле, но не летеше, а плуваше по водите на безвремието.
В сънищата си често виждаше времето как се отцежда, като дъждовни капки по прозорцит ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2010-02-07T18:18:54+02:00 991 3

Играта 🇧🇬

Вървеше бавно, наслаждавайки се на присъствието на нощта край себе си. Също така и на зимата, на нейното ледено дихание, обвиващ смъртното тяло. Харесваше му да се разходи преди поредната игра из скованите улици и неподвижни ѝ силуети. Всичко наоколо бе потънало в мъртвешко мълчание, дори и небето – ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2010-01-29T10:44:29+02:00 847

Ястреб и лястовица 🇧🇬

1.
Лекарката беше млада жена, на същите години като пациентката. Знаеше го от личния ѝ картон, който вече познаваше добре. Беше се поставила на нейно място, бе го правила винаги, когато имаше подобен случай, но не винаги е било с толкова млади хора. Затворена сама в кабинета си, остави убийствената ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2009-10-22T21:32:28+03:00 889

Санаториум 🇧🇬

1. Пустинята
Стикс се изкачи с мъка по мекия пясък към върха на дюната, но веднъж горе можеше да погледна назад към Клетката и усети лек прилив на свобода, когато видя колко е далече. Сградата сияеше като пътеводна звезда в тъмнината, но затворените в нея едва ли намираха за светлина онова, което ги ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2009-10-21T15:57:31+03:00 850

Правилото на Йона 🇧🇬

1.
В началото на Империята беше Хаоса.
Време на смут и разруха, оказало се нужно, за да се издигне от него, както стрък светлина от пепелищата, редът и законите за подчинение на Времето.
Тези закони бяха обединени като смисъл от Империята, за която само мъдрите знаеха, че в зачатие е съществувала ощ ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-08-26T16:45:37+03:00 958 2

Някъде във времето 🇧🇬

1.
Голото поле края града беше мъртво. Така безжизнено изглеждаше, че сякаш тук никога не е имало живот. А според картата е имал многобройно население. И първото нещо като дума, която дойде на ума на Алексия, когато пропълзя до ръба на скалата, беше:
– Гробище!
Обрасли в сухи стърнища остатъци от ка ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-06-26T23:46:35+03:00 1.4K

Безкрайност... (2) 🇧🇬

... и бях роден, а вече бях мъртъв. Изгубен в ничия земя, която беше без посоки и път. В дъжда се молех за малко вода. Сред пълни градини се лутам от глад. В полунощ търся спасение в мрака, който приижда на вълни, силни и помитащи. Дърветата шепнат от довяните от вятъра думи. Хоризонтът е огледален, ...

ГФСтоилов

Prose » Short stories

2009-06-03T00:33:52+03:00 972

Нощни шепоти 🇧🇬

1.
В тъмния коридор се криеха сенки, гънеха се по стените, покрити от тъмна и ръждива боя, сполучливо размазана като петна стичаща се кръв. Сенките се сливаха с кръвта, правейки следите ѝ като от кървящи рани.
С тихи стъпки, почти недокосващ гладките дъски, Рик се отправи към тънкия светъл процеп, о ...

ГФСтоилов

Prose » Science fiction & fantasy

2009-05-19T12:05:27+03:00 1K 1

Зората... 🇧🇬

Зората прохожда плавно от нощната тишина, носи се като горска фея и сякаш не докосва земята, когато влиза с развети воали. Плъзга се над спящи поляни и над градини с покрити от сън цветове. Извива се между стъблата на дърветата и нежно избутва мрака. Уханието от тялото ú изпреварва с малко самата ú ...

ГФСтоилов

Essays » Others

2009-05-13T14:44:38+03:00 1.4K

Есенни часове 🇧🇬

Листото се откъсна и започна бавно да пада. Вятърът леко го поклаща и то сякаш плува надолу.
Накъде ли се носи тази тъжна есенна ладия? Има ли свой пристан или ще търси чужд?
Един самотен къс от огромната маса листа се носи на леки спирали, като танц от древен ритуал, приветстващ нечия тъга. Плавно ...

ГФСтоилов

Essays » Others

2009-05-07T21:52:27+03:00 1.7K