lorsa
96 results
Не знам какво е загуба на време.
Но зная колко време те загубвах.
Разтягах тетивата до кървене
на пръстите си, в страх да се събудя.
Не беше нужно даже да ме помниш, ...
Но зная колко време те загубвах.
Разтягах тетивата до кървене
на пръстите си, в страх да се събудя.
Не беше нужно даже да ме помниш, ...
1142
10
Боли ме.
Потопено в предразсъдъци,
ослепява лятото от яд.
Нахвърлял си, проклетнико, по пътя си
все камъни, наместо шоколад! ...
Потопено в предразсъдъци,
ослепява лятото от яд.
Нахвърлял си, проклетнико, по пътя си
все камъни, наместо шоколад! ...
1084
10
Завъртя се колата по своята ос,
изпод гумите стрелнаха ледени пръски...
(Казва се всичко по този въпрос -
как пред тебе животът на лента се плъзгал...)
Тази лента превърна се в черно въже, ...
изпод гумите стрелнаха ледени пръски...
(Казва се всичко по този въпрос -
как пред тебе животът на лента се плъзгал...)
Тази лента превърна се в черно въже, ...
771
1
7
Шумно е в косите на моряците -
заспиват чайки в техните нозе...
На юг изпращат ятото.
И плачат.
Мечтаех някога да съм море. ...
заспиват чайки в техните нозе...
На юг изпращат ятото.
И плачат.
Мечтаех някога да съм море. ...
741
7
Хвърлените камъни не плачат...
Плачат само хвърлените думи.
Очи на махмурлия. Тъжнозначност.
(И улицата падна помежду ни.)
Не търся твоите мигли на самотник - ...
Плачат само хвърлените думи.
Очи на махмурлия. Тъжнозначност.
(И улицата падна помежду ни.)
Не търся твоите мигли на самотник - ...
767
10
Последната подкова подковах,
предпоследната на портата зачуках.
Залезите ми вещаят страх -
рисуват край!
А в края винаги е глухо... ...
предпоследната на портата зачуках.
Залезите ми вещаят страх -
рисуват край!
А в края винаги е глухо... ...
579
6
Огледалото бе мъртвият прозорец.
(Отвъд прозряха черно-бели мислите.)
Крайна, като смъртоносна болест,
свалих в юмрук от себе си къдриците.
Отблясъци от глъхнещи аплаузи ...
(Отвъд прозряха черно-бели мислите.)
Крайна, като смъртоносна болест,
свалих в юмрук от себе си къдриците.
Отблясъци от глъхнещи аплаузи ...
652
3
Прозорците им нощем са безцветни,
но твоето светулково примигва.
Не бях го забелязвала...
Но нещо
зад мъничкото му око, изригва ...
но твоето светулково примигва.
Не бях го забелязвала...
Но нещо
зад мъничкото му око, изригва ...
704
6
Небето разблестя се синьокрило,
сурешно.
Горчи.
Като кафето ми.
Очите си отдавна съм измила, ...
сурешно.
Горчи.
Като кафето ми.
Очите си отдавна съм измила, ...
748
2
От недрата на тайнствени люти вулкани
избликва любов, по-всесилна от лава!
Докосват се пламналовлюбени длани,
телата се впиват с бодлите жаравни.
Впий устни с тръпчивия вкус на маслини ...
избликва любов, по-всесилна от лава!
Докосват се пламналовлюбени длани,
телата се впиват с бодлите жаравни.
Впий устни с тръпчивия вкус на маслини ...
671
4
Чуваш ли?
Никога няма да ти кажа
как затягах като псета на каишка
всеки пръст, от искане прокажен -
(затегнат до безкръвност; до недишане) ...
Никога няма да ти кажа
как затягах като псета на каишка
всеки пръст, от искане прокажен -
(затегнат до безкръвност; до недишане) ...
716
3
Червената ми рокля ще прозира
с цвят на вино. В устните - тръпчиво.
Тръпчива съм и... трудно ще ме пиеш.
По устните разляла съм...
коприва. ...
с цвят на вино. В устните - тръпчиво.
Тръпчива съм и... трудно ще ме пиеш.
По устните разляла съм...
коприва. ...
903
4
Скочих. Без да мисля, без да дишам -
дишат само скотовете в ниското.
А аз съм извисена до излишък
и смело скочих без въже, без писък...
Скочих в пропастта на непознанието. ...
дишат само скотовете в ниското.
А аз съм извисена до излишък
и смело скочих без въже, без писък...
Скочих в пропастта на непознанието. ...
619
4
Плащай си. До утре ще ме любиш,
после ми разправяй за звездите.
Отдавна ветровете ми се случват -
не ми ги обещавай във косите.
И залезът е... с цвят на френско сирене; ...
после ми разправяй за звездите.
Отдавна ветровете ми се случват -
не ми ги обещавай във косите.
И залезът е... с цвят на френско сирене; ...
713
9
Шия.
Мъчно седнала на пристана,
където мъртви кораби белеят.
Останала саката от единственост,
шия... Прободена в безвремие. ...
Мъчно седнала на пристана,
където мъртви кораби белеят.
Останала саката от единственост,
шия... Прободена в безвремие. ...
871
1
12
Надеждата умираше последна,
тежка като непредъвкан залък...
Вълните под нозете се разпенваха,
ръцете... по-студени и от камък...
Очите ти в зеницата заключих, ...
тежка като непредъвкан залък...
Вълните под нозете се разпенваха,
ръцете... по-студени и от камък...
Очите ти в зеницата заключих, ...
1202
2
20
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
