lorsa
96 results
Убиване на лъвове се правело през зимата -
убиване на малки, краткосрочни епизоди.
Тогава съм им постна. И кожушена; изстиваща;
сърцето (декемврийскому) да топлят...
Не, не могат. ...
  1145 
... зная как ще протече евентуалната ни среща
след (хипотетично) четири години.
Ще ми кажеш: ”Ти си същата!”, докато те оглежда
другобуквеното ми фамилно име
и единствено остатъците чипс върху леглото ...
  1301  18 
Имам фобия от тесните пространства
и във кожата си трудно се побирам;
тя по шева би се пръснала отдавна,
ала ципът на устата ми я спира.
И една такава – сюрреалистична ...
  1449  21 
„Приятел” няма време или пол
и не е статус, мрежово записан.
Сравнимо е с балада в ми-бемол;
с медикамент, нелекарски предписан.
Щом искаш - и наивна наречи ме – ...
  1422  20 
Не съм от камък. Въпреки че искам -
да струпаш път от мене щом се съмва.
(А ти и без това в юмрук ме стискаш
и хвърляш ме... но без да казваш дума.)
Не съм. ...
  1426  16 
Този залък май ти е голям -
трудно го преглъщаш. Като гордост.
Някак... си свободен. Някак... сам.
А аз ли? Аз се лутам безвъпросно.
Парче месо. И дъх. Анаеробен. ...
  1589  16 
„Очакваш ли да има победители,
където не е имало война?”
Надежда Тодорова (darkness_n_silence)
Да, така е.
Пак си прав. За всичко. ...
  1853  23 
Разводняваш даже и раздялата:
чашата с вода пред мен плисни я -
уж да ù върви на „поумнялата”,
а де факто ми кажи: „Изпий я!”
Тц. Не е достатъчно студена. ...
  2179  36 
Стигнах дотам
да те виждам във всичко –
в първата буква на разни заглавия...
Тази нелепост, признавам, излишна е,
но и в судоку-числа разпознавам я! ...
  1437  15 
Бездиханна станах от игри.
Хроничният недостиг в дробовете
на кислород уж взе да ми тежи,
а съм присвила поглед във ръцете.
Броя. ...
  1368  16 
… Запознай се с нея, ‘дето пречи ти.
С тая, ‘дето май не ви е писано.
Дежа вю – то пак ù прави сечено
и я връща в пети клас (орисано).
Запознай се с нея - всеотложната, ...
  1389  20 
… Знаеш ли къде е парадоксът?
Там. В миража нещо че се случи
помежду ни в плътна симбиоза;
и... че съм самотна. Като куче.
Ти не си от моята порода, ...
  2355  32 
Бъркаш.
Нищо ново не предлагам.
Не очаквай буря след затишие.
Не измервай думите кантарно –
приеми ме, че съм ти... излишна. ...
  1428  17 
… Значи това е да стъпиш на дъното -
някакво голо, пресипнало падане.
Гледаш, в очакване да те издърпат,
за връзка… Но никакъв шанс за подаване.
Грешка! ...
  1578  25 
С теб оплетох всичките си полюси -
на север и на юг е все едно,
несъществуващо звено е глобусът,
а Ин и Ян са… Някакво кълбо.
… И изведнъж не съм себепотребна, ...
  1362  23 
Зазидана съм в себе си. Константно,
като ампутирана всевечност.
Дотолкова ми стиска - да съм сянка
на възпитаната в мен човечност.
Така си превъзмогвам самотата, ...
  1348  17 
… Спести си словата неискрено груби,
които ехтят в коридора.
Командваш сърцето ми с „Обич… Не чуваш ли?” -
ревлата липсва, аморе.
От тази безчестност, стаена в очите ти, ...
  1208  18 
Питаш ги за мен. И още как -
разчопляш миналото със въпроси
и, нелепо смел, със лют първак
поливаш раната!
(Солта – за после.) ...
  921 
Лесно ти е зарове да хвърлиш –
каквото ти се падне, е кадем!
Тя, нашата, отдавна се е свършила,
чисто ти е миналото. С мен.
Новото ти „всичко” даже старо е – ...
  1434  30 
От тези две пера криле не стават.
Опитвах, скачах – все едно и също -
под дървото на парчета падам
и грабливи птици ме разкъсват.
Все един и същи ми е лупингът - ...
  1071  15 
В памет на Емо
Лютивото всетишие талазно
пропива дробовете ми със задух.
И само то (от черното) пролазва
и се присмива в моето огледало. ...
  1334 
Тъканта на сънищата, ранно
покриваща телата ни (завесно),
отми се със изгряващото Слънце.
„Довиждане”. (Удобно за размяна.)
Да отлетиш изглежда някак... лесно. ...
  689 
Не е вярно, че съм променена.
Малко може би... но в сантиметри-
небето просто падна върху мене,
но още (както казваше) дете съм...
Косата ми ли? Не, цветът е същият. ...
  933  11 
То е бодил в светлосиво -
оптимистите казвали му „ежедневие”.
Различно... И малко горчиво.
Но го преглъщам след сдъвкване.
С времето ...
  892 
От утробата на днешното презрение
изроди се грозен отпечатък -
"не струвам". Твоя рожба. Твое мнение,
разстлано по килима ми оттатък.
Не струва да го тупам през прозореца - ...
  1004  10 
Забравила съм жълтото перде.
Забравила съм колко са противни
щорите ти, срязващи лицето,
щом утрото кафето ми отпива.
Под сянката на босия ми крак ...
  862  11 
Просто...
Срещнах го.
(Валеше дъжд)
Човекът от фантазиите,
'дето съм наричала презрително "момичешки". ...
  996  16 
Този тунел... Просто дупка в стената,
подобна на дупката в моята шепа.
Подобна на хиляди други проклятия -
дупка. Тунел. И ти... Вътре в него.
Тъмно е, знам. И в мен беше тъмно, ...
  1080 
Защо не пиша ли? Защото те ме мразят -
редовете знаят всяка истина.
Не пиша. (Гордост, скръб и куртоазия.)
Не пиша, за да не звуча измислено.
Не пиша, mon amour. Писецът плаче ли, ...
  2993  29 
Опънах си последното платнище
насрещу вятъра му. Непопътния.
Пресметливо стъкнах си огнище
и сама си построих каютата.
Пресмятах да ме види върху мачтата: ...
  843 
Валя. По ръба на безсилното утре.
Валя...
Като плод в тъжнобера
откъсваха с грапави пръсти безсмъртните
истини нашето „вчера”. ...
  950  13 
Нищо не разбирам от отсъствия -
не питай в твоето какво е било.
Дори на календара му е втръснала
безмълвната ти дата за отиване.
Когато пролетта разпуква клоните - ...
  1011  25 
На път към най-безумното сбогуване,
оглозгани сандали съм обула.
Не пречи, че нозете ми подуват се
(че раните зараствали бях чула).
На път към нещо болно, предсказуемо, ...
  924  16 
В ръцете му ставах на пясък -
той не знаеше
как да предпази сърцето ми
и го превръщаше в плясък,
скрит ...
  1014  13 
Колко му е - просто ръкостискане,
най-тънката струйчица пот изтече се -
не е любов, (а сякаш ми се искаше...)
Това е най-обикновено срещане;
най-нелепо скръцване със зъби ...
  865 
Дойдох отново.
Някакси... очаквано
палтото ми тежи на закачалката.
Защо не си го сгънал в шкаф „ЗАБРАВЕНО”?
Не съм замръзнала. ...
  767  12 
Посрещнах съвършения Ромео,
изпратих го във версията "Фал!".
Хиляда женски крепости превземал,
а никоя от тях не задържал...
Сега ми мигаш гузно на парцали... ...
  792 
Неочаквано, но тази нощ сънувах те.
Беше сън - като онези, в приказките -
като връхлитащо осъмване
в шепите разпукани на скитника...
Сънувах те такъв, какъвто нямам те - ...
  1307 
Недей.
Не ме лъжи, че днес съм хубава.
Била съм по-красива, щом не плача.
Не се опитвай да ме гледаш влюбено,
веднъж подлъга ме. ...
  1034  19 
Бродират вечерта ми многоточия -
сълзливо време. Предговор за есен.
И в цялата безжиненост, порочно
изсипва се в съня ми наш'та песен...
Когато са застинали невярвания, ...
  694 
Random works
: ??:??