Седях в малкото ателие, осветено от следобедното слънце, и замислено наблюдавах цветното платно. Станах от столчето и отстъпих четири крачки назад. Гърбът ми опря в стената. Затворих очи, вдишах дълбоко от наситения с изпарения въздух и останах така няколко секунди, след това отново се съсредоточих върху този недовършен от много време портрет.
Преди три години една муза ми нашепна идеята за тази картина и аз я нарисувах, но така и не я завърших, все още в очите ми тя бе недовършена и някак празна, лишена от емоции и живот. Представляваше портрета на съседското момиченце. Тогава тя бе на седем годинки, с живи зелени очи, които непрекъснато шареха наляво и надясно. Русите ù косици винаги бяха сплетени на две къси плитчици, а белите ù роклички изцапани с лепило и бои. Бе толкова жизнерадостно и весело дете, че се уморявах само докато я гледам, а когато ме хванеше за ръка и повлечеше със себе си, оставах без дъх. Тя обожаваше да рисува и да тича наоколо, докато силите не я напуснат и не се ...