На фона на всички други цветове,

спокойствието в твоите очи съзрях

и сякаш прегърната от кафяво кадифе,

аз на твоето рамо глава опрях.

Всички казваха: „красив е”,

някои дори, че си неустоим.

Други споделяха: „вежлив е” -

аз, че качествата ти не можем да изброим.

Познавахме се ний от много време,

но никой чувствата си не разкри -

казвахме, че връзката за нас е бреме,

докато чувствата си всеки не откри.

Погледнахме се ний в очите,

сияещи от любовния екстаз,

и забравихме кога самотни бяха дните -

сега всичко блести като елмаз.

Всички качества, които изброиха,

аз намерих в твоите очи,

където сякаш те се утроиха

и кръвта в главата ми се покачи.

Забравили за време,

забравили даже за света,

оставихме миналото бреме

и отдадохме се ний на любовта.

Всеки път, щом поглеждах

в твоите кафеникави очи,

сякаш с енергия се зареждах

и пръсти заравях в твоите коси.

Спокойна и сигурна се чувствах,

отпусната в твоите ръце,

но защо нещастие аз предчувствах

и от болка се сви моето сърце?

Ядосани един на друг,

в сърцата си отворихме ний рана

и оставихме любовта си тук,

затворена в земите на Нирвана...

Времето минаваше се бавно

без твоите очи пред мен.

И колко беше пусто и равно -

сякаш живеех само в един ден.

Страхувах се да те потърся.

Гордостта тлееше във мен.

Света исках да разтърся

и да се върна в онзи ден.

Блъснах се в някого тогава,

бях потънала във мисли,

но сърцето ми пламна кат' жарава

и не даде шанс на ума да премисли...

Ти стоеше там пред мен...

Не осъзнал, че това съм аз,

гледайки ме с поглед устремен,

който се надявах да премине в екстаз.

Въпреки отминалото време,

на очите ти бях във плен,

които ти отвърна от мене,

сякаш пламъкът бе изгасен.

Не посмях дори да поздравя.

Просто отминах като непозната.

Не знаех какво друго да направя.

До теб застана красавица всепризната...

Нямаше как да се меря с нея -

твоята блестяща придобивка.

Затова можех само да копнея -

Аз нямах лъскава обвивка...

Качих се първото такси.

Чудех се къде да ме закара.

Исках всичко да се угаси.

Да се махна от тази гара.

Дните занизаха бавно,

както в миналите дни.

Алкохол поглъщах жадно,

за да изтрия моите мечти.

На вратата чукаше се всеки ден,

но аз отказвах да отворя.

Исках да съм сама в хаоса вътворен.

Не исках нищичко да сторя.

Но нещо стенеше във мен.

Караше ме да престана,

да изтрия тоз рефрен,

за да зарасне тази рана.

Застанах до вратата

след поредното почукване.

Натиснах аз бравата

и чух нечие въздъхване.

Ти там сам стоеше

със онзи поглед кадифен.

Силно сърцето ми туптеше,

виждайки те тук, пред мен.

Нямаше нужда да говорим.

Ти беше при мене дошъл.

Кавото и да кажем, ще се повторим.

Лошият спомен си беше отишъл.

Прошката лесно дадохме.

Не можехме вече да лъжем.

И на любовта се отдадохме

Живота вече не е сложен.