Предизвикано/Nanita 29.04.2011г.
Предизвикано от Венета Дочева и невероятната ù картина "Разговор със слънцето"
Кажи ми, Слънце, нещо, не мълчи,
с дланите си, виж, разбутах облаците черни,
посегнах вятъра да спра, пак заради теб, ...
Не се заключвай зад четири стени,
самотата понякога убива,
поплачи си тихо, в празното дори
... неизвестността не винаги е сива.
Не се затваряй в себе си, недей, ...
Докосни ме като младо вино,
с устни пожелай ме до възбуда,
с аления цвят на каберне разлей ме
и люби ме, потопен в заблуда.
Пий, не спирай, преглътни ме ...
В такава безлунна и дъждовна вечер
споделям си мечтите по запотените стъкла
и вятърът, люботкото, наднича
... отвън напира - да му споделя.
Вали. От часове вали в тъмата, ...
Тъжно море
С дантелена пяна брегът ме посреща,
в хоризонта потъвам, със свойте мечти
отплавам на ужким и не търся пощада,
морето е тъжно, за мен днес тъжи. ...
Няма те, а въздухът безплътно ме прегръща
и всеки миг напомня ми за теб,
любимите ти вещи, ликът ти от стената усмихват ме
и осмислят безкрайния ми ден.
Сърцето днес и то по-бавно бие, ...
В шепите си малки сняг събирам,
а дъхът ми спира от тази тиха красота,
с която природата край мен лудува
и се стели снежно към побелялата земя.
Пред погледа ми смаян и света танцува, ...
Моя обич, здравей!
Моя обич, здравей! Минаваш ли само
или от чашата с вино отпиваш?
В очите ми мръква, тлее пожар -
поседни до мен и стори със сърцето ми чудо. ...
