Apr 1, 2011, 10:11 PM

Бягство от себе си

  Poetry
900 0 0

 

 

 

Не се заключвай зад четири стени,

самотата понякога убива,

поплачи си тихо, в празното дори

... неизвестността не винаги е сива.

 

Не се затваряй в себе си, недей,

огледай се - животът е прекрасен,

кажи си го, извикай го на глас,

за да отекне в стаята ти като екот.

 

И ехото когато отрази го,

звукът ще те погали с топлите си длани,

усмихни му се, макар че сълзите горчат,

това ще е за теб новото начало.

 

31.03.2011г.

Nanita, Бургас

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нанита All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...