10.10.10 завинаги

Помниш ли един прекрасен ден, в който ние с теб вървяхме и се наслаждавахме на прекрасния залез край кея, тогава… облаците бяха покрили небето и слънцето се бе сгушило в красивото му скривалище. Небето беше тъй светло и красиво и добавяше нещо специално към своя чар на интересната дата, събрала в себе си числото 10, а именно съчетало в себе си формирането на числата 1 (едно) -  Слънцето и числото 0 – олицетворяващо Безкрайността. Това нумерологично значение говореше безкрайно много за мен за една толкова важна за мен дата... Още помня и никога не ще забравя как един летен октомврийски ден беше  специален за много двойки, защото слагаха начало на своята вечност и почитаха комбинацията от датата и искаха да усетят тръпката на новия живот през магическия свят на любовта. Навсякъде около кея имаше младоженци, които си правеха снимки и запечатваха малка част от този прекрасен ден с усмивки и началото на общите си дни и дълголетното си щастие... А покрай тях седяха скромните рибари и се веселяха. Малки камъчета скачаха и се спускаха във водата плавно и приятно, вълнуващо и стремително вървяха, гонейки се от далеч по-далеч едно от друго... Всичко това наблюдавахме аз и ти, седящи на малкото дънерче и гледайки хубавата атмосфера, беше прекрасно да седим с часове така и да наблюдаваме реката, слънцето все още се снижаваше, но от толкова много облаци имаше колебание дали въобще ще се покаже. Ти се съмняваше в това, казваше ми, че ще си залезе зад облаците и за миг дори няма да ни озари с красотата си, ала как би могло да пропусне този хубав ден да покаже сиянието си и да ни изпрати с последния си лъч, като завърши по подобаващ начин… И така то се показа, миг мълчание, музика, песен, която ме накара да потръпна и да почувствам този миг адски различен и наистина нов и неусещан... Мигът, в който изпитах всичките тези красоти и бях с правилния човек на правилното място… мигът, в който се влюбих за пръв път, без дори и да осъзная...  Усещането беше адски вълнуващо и когато те погледнах и наистина пожелах да бъдеш част от моя миг, да бъде един вечен спомен и в съзнанието ми бушуваше мисълта, че просто никога не бих намерила по-перфектен момент от този, може би това бе най-неочакваното ми щастие, което не съм и предполагала, че ще ми се случи, но винаги, когато любовта идва, тя не пита. И така, седях пред теб, гледах красивите ти очи и се питах какво става с мен, сякаш съдбата ме подтикваше към крачката или пък просто сърцето ми туптеше учестено и тръпнеше да изпита мига на щастието, без да пита и за секунда разума… тръпка, минаваща и разбиваща всеки лед и болка в сърцето ми... И така нашите погледи се събраха и полетяха насред реката... Ти ме хвана за ръка, а аз не исках този момент да свърши, просто не исках никога да те пусна, моментът бе кратък, но незабравим за моята душа и запълни празнотата в сърцето ми, той ми даде всичкото, което съм желала цял живот, всичко, което съм давала, но не съм получила, той ми даде споделена любов!
„Обичам те, Любослав!”