Ден след ден изтича времето останало
изпълнено със болка и сълзи...
Ден след ден прекарвам жалено
да бъдем Ти и Аз – както преди...
Знам, че искам невъзможното –
копнея за отминалите времена...
Знам – различни сме и двамата,
но нали гори, все още, искрата във нас...
Бих искал да те помоля – позволи ми –
да надникна поне още веднъж през тези красиви очи...
и тихичко да погаля душата, стаена там вътре...
да потанцуваме още веднъж както преди... ...